ЕДИН ВЪЛНУВАЩ ДЕН В ЗООПАРКА

Здравейте!

Живеем в София – недалече от зоопарка. Това е едно от любимите ни места за разходка.

Най-обичам да го посещаваме през седмицата, когато няма много хора. Тогава е толкова тихо и спокойно... Човек може да седи с часове и да наблюдава животните...

Някакво невероятно спокойствие цари около слона.  Стъпва тежко и бавно размахва хобота си... И като го гледам така си спомням илюстрациите от една книжка от детството ми. Едно малко синьо усмихнато слонче с вдигнат нагоре хобот. Минали са доста години, но не съм го забравила – някои неща от детството остават като че ли за цял живот...

Внезапно се връщам към настоящето, защото 4-годишния  ми син  вече бяга към следващата клетка. – „По- бавно!! Внимавай –й –й!” - Едва успявам да извикам и хуквам, за да го настигна... Такава енергия и ентусиазъм настават, когато сме тук! Колкото и пъти да идваме – животните са ни все така забавни и интересни.

Спираме се пред Меца. Гледаме я с лека завист – така доволно се плацика във водата – под ярките лъчи на августовското слънце... А моето дете прикрива очи с ръка /наистина грее много силно/ и усмихнато ми прошепва : „Мамо, и аз искам така...”  Меца весело играе с едно дърво и плиска вода около себе си. А на мен ми се иска да кажа „Да, маменце... И аз искам така...” Усмихвам се и разрошвам косата му.

-„Време е да тръгваме...”.

- „Ама защо?!”.

Дори и цял ден в зоопарка минава неусетно. Посочвам към „кенгуруто”, където спи двумесечното ни бебе.

-"Е-е-е...."  – Баткото е малко разочарован. – "Ама нали пак ще дойдем?"

- "Разбира се, Мише... "– усмихвам се отново на изхода.