Блог
Тайните моменти на осамотението
•
от
Златина Стоянова
•
Всеки един ден който отминава се радвам за своята радост в живота, Наталия- дъщеря ми.
Дните минаат къде по бавно, къде по бързо, а аз се чувствам МАЙКА. Като дете едвали съм си представяла как един ден ще кажа на приятелите си "сега съм с детето и ако мога ще дойда"
Чак сега разбирам моята майка когато ми казваше едно време, чакай да видиш какво е децата ти да са болни или да не те слушат. За болетите няма да говоря, но сега когато Ати се опитва сама да се изправи и да проходи съм на щрек кога ще падне и ще се удари. Започвам да чета приказки за да мога след някой и дръг месец да и разказвам вечер на нея някоя история както на мен мама и татко. А дали ще съм добър родител? Ще види, сега наталия спи и аз си открадвам малко време за себес. Едва ли ше мога да си измия косата или да си оправя маникюра, но... имам си таиние моменти на осамотението.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.