За предимствата и недостатъците на детската кухня

Въпросът за правилното хранене в ранната детска възраст, когато се полагат основите на бъдещия здравен статус на малкото човече, е изключително важен за всяка майка. Минали са първите месеци, когато бебето е било само на кърма (в идеалния случай) или адаптирано мляко, постепенно менюто му се е обогатило със сокчета, плодове и зеленчуци, месо, яйца и т.н. Но до същинското преминаване към храната на възрастните има доста време – поне две години детето ще приема т.нар. „преходна” храна, чието значение за правилното физическо развитие на малчугана едва ли се нуждае от пространен коментар. Как да осигурим на детето си всички необходими хранителни вещества в точното количество и в оптималното съотношение?Общо взето, налице са следните варианти: предварително събрала теоретични знания по детска диетология и споделен практически опит с други родители, мама поема нещата в свои ръце – сама приготвя храната на своето мъниче, уверена, че тази работа е твърде важна, за да я повери на „външни лица”. А и тя самата най-добре познава вкуса на детето си, знае какво би му харесало и какво дори не би опитало, може да му предложи един продукт в различни варианти, за да установи как ще му допадне най-много. 

  

  Друга част от майките се доверяват на големите производители на детски храни, които предлагат подходящи ястия за всяка възрастова група. Всичко, което трябва да направят, е от време на време да се запасяват с известен брой бурканчета и ежедневно да ги редуват – например днес обядът е телешко, утре – пиле, следва риба, пуешко филе и т.н. Основните продукти са комбинирани с огромно разнообразие от зеленчуци. Останалите хранения също не са проблем с широката гама от специално бебешко мюсли, плодово-млечни каши и десерти. Никак не е за пренебрегване и високото равнище на качествен контрол, каквото по презумпция се приема, че съществува във всяка фирма производител на детски храни. 

  

  Третият вариант, много популярен в България, е детската кухня (наричана още млечна кухня). Вероятно четири от пет майки биха отговорили силно положително на въпроса дали са ползвали услугите на детската кухня и дали биха го правили, когато децата им навършат подходящата възраст. Предимствата на този вариант за детско хранене изглеждат неоспорими: ежедневно се осигурява на детето прясна и разнообразна храна по меню, съставено от специалист в пълно съответствие с установените стандарти по детска диетология, спестява се време за готвене и обмисляне на ястията за следващите дни, цената за супа, основно и десерт е практически без конкуренция, благодарение на общинските субсидии. 

  

  В сравнение с готовите детски храни бурканчетата, напълнени от леличката в кухнята, са в пъти по-евтини. Ето защо толкова родители се доверяват на храната от общите детски кухни, а и повечето педиатри ги ориентират в тази посока. На това се дължи силната традиция в България преходното хранене на децата да се възлага на детските млечни кухни. Широко разпространено е схващането, че „там готвят вкусно, децата много харесват ястията, консумират ги с удоволствие, вкъщи не можем да им предложим такова разнообразие...”. Изтъква се и факторът време: „по-добре да си поиграя с детето си, отколкото да губя часове да измислям и приготвям ястията му”. 

  

  В последно време обаче расте броят на майките, които отказват да вземат храна за детето си от „общия казан”. Техните притеснения са свързани с неясните хигиенни условия, при които се готви храната и после се транспортира до съответните пунктове. Ниската цена също е повод за сериозно замисляне – какви продукти би трябвало да се вложат в трите ястия, за да имат обща стойност около левче? Супер евтиното обикновено означава некачествено. Кой гарантира, че месото например е в достатъчно количество? Че яденето не е сгъстено с брашно? Майките – противнички на детските кухни не приемат аргумента, че ежедневното готвене за малкия човек е голяма загуба на време или създава някакви затруднения. Споделят идеята, че да готвиш за детето си е удоволствие, а по отношение на разнообразието една от тях казва: „Каквото могат те (в детската кухня, б.р.) го мога и аз. Имам достатъчно знания и фантазия, за да приготвям всякакви ястия. И без това пазарувам различни видове месо, риба, зеленчуци и плодове за цялото семейство. Просто отделям малко количество и го приготвям за малката. И съм сигурна, че в ястието ù има хубаво телешко месо, което лично съм пасирала, а не готова кайма с кой знае какви съставки”.
За много мами не е особено привлекателна идеята да ходят всеки ден на обяд, в дъжд, жега или сняг да взимат храната от пункта. „Докато отида до там и се върна, ще съм сготвила”, обясняват те. Освен това най-доброто за едно малко дете е домашно сготвеното ястие, има време да се храни от „големия казан” – това е неизбежно в детската градина, в училище или в студентския стол, твърдят майките. И не ги интересува, че защитничките на детските кухни ги смятат за „вманиачени”, „префърцунени” и т.н. 

  

  Други притеснения са свързани с факта, че в детските кухни се готви с прясно мляко, а педиатрите препоръчват само адаптирани млека за дечица до една година. Въпреки това много майки записват децата си на кухня още на седем-осеммесечна възраст. Освен всичко друго това означава и че малчуганите вече са „захранени” с яйца, с различните видове месо, с почти всички плодове и зеленчуци, което противоречи на съвременните предписания в областта на детското хранене. Днес специалистите препоръчват много по-късно въвеждане на изброените продукти. 

  

  Различно изглеждат нещата в частните детски кухни, които се появиха напоследък в по-големите градове. Там задължително изискват детето да е навършило 10 месеца, родителите трябва да представят удостоверение от личния лекар, че то не страда от хранителни алергии, защото предлаганите ястия са предназначени за деца на нормален хранителен режим. Ползващите услугите на частните кухни са доволни и от еднократните опаковки, с които най-често се работи, както и от възможността за доставка на храната до дома. Но не във всяко населено място има такава кухня, а и да има - цените там са доста по-високи от тези в масовите кухни и за много родители това е достатъчен повод за размисъл в полза на домашното приготвяне на храната или присъединяване към опашката пред кварталната детска кухня. 

  

  Разбира се, право на всеки родител е сам да реши как и с какво да храни детето си, чии препоръки да следва и чии да отхвърли като немотивирани. Важното е да се вслушваме в сърцето и разума си, да следим как се развиват вкусовите предпочитания на нашите мъничета и да се стараем да им предлагаме само качествена и здравословна храна. Тогава можем да сме сигурни, че правим всичко необходимо, за да растат здрави и енергични.