В една спалня с мама и татко? В едно легло?

Допреди десетина години педиатрите и детските психолози бяха категорични: от раждането си детето трябва да спи в отделно легло, дори в отделна стая, стига материалните възможности на семейството да позволяват това. Развиването на самостоятелност от най-ранна детска възраст се възприемаше като висша цел на възпитанието, а спането „отделно” – като една от стратегиите, необходими за нейното постигане.  

   

  Разбира се, много родители по различни причини отказваха да се подчинят на този педагогически императив, но за да се предпазят от изумени погледи и критични забележки, старателно избягваха да споменават пред хора извън семейството, че споделят едно легло с детето си.
  Днес обаче се чуват все повече гласове, утвърждаващи правото на бебето да спи в едно легло с родителите си, гласове, които подчертават ползата от подобно решение както за малкото човече, така и за неговите майка и татко. Според скорошно изследване на Националния институт за детското здраве и човешкото развитие на САЩ (National Institute of Child Health and Human Development) около 20 % от родителите признават, че бебето им споделя тяхното легло. И това – в консервативната Северна Америка, където педиатри и психолози единодушно препоръчваха отделна спалня за детето, твърдо отношение на родителите спрямо бебешкия плач („остави го да се наплаче”), изобщо система от мерки, предназначена да предотврати евентуално „разглезване” или развитие на болезнена зависимост от майката и бащата. Очевидно е, че старите схващания днес са подложени на безпощадна ревизия. Какви са основанията за нея?

  Преди всичко, все повече специалисти по детска психология твърдят, че в първите си месеци бебето неистово се нуждае от спокойствие и закрила, топлина и ласка. Спането до мама му дава всичко това. То може да чува познатия ритъм на нейното сърце, да чувства нежността на допира ù, да се храни, когато има нужда, а не според изкуствено създаден график. „Човешките деца са програмирани да спят с родителите си”, казва Катрин Детуайлър, професор от Тексаския университет. Отделянето им в самостоятелни спални не е физиологически или психологически обусловено, то е продукт на забогатяването на нацията, на повишеното материално равнище, което позволява покупката на по-големи жилища.

 

  Но в първите месеци от живота си децата се нуждаят от телесна близост с родителите си през нощта. Така те спят повече и по-добре, плачат по-малко, рискът от Синдрома на внезапната детска смърт при тях е в пъти по-нисък, нивата на кортизола (хормона на стреса) – също. Полагат се основите на стабилното физическо и емоционално развитие на младото човешко същество. А в светлината на съвременните препоръки за „кърмене при поискване” единствено споделянето на едно легло с майката дава възможност бебето да се поставя на гърдата неограничен брой пъти. По този начин се стимулира и производството на хормона пролактин, който съдейства за увеличаване на количеството на кърмата.

 

  За майките съвместното спане също има значителни предимства. Кърмещата майка може да нахрани бебето си, без да става от леглото, което е огромно облекчение за нея. Установено е, че след известно време фазите на нейния сън се настройват спрямо тези на детския, така че тя е в състояние да предусеща кога бебето ще се разплаче, да го успокои и да го накърми, преди то да се разбуди напълно. Така и тя, и таткото ще могат да се наслаждават повече на нощната почивка, на сутринта ще се чувстват бодри, отпочинали и свежи.

 

  Един от поддръжниците на идеята за близостта на родители и дете през нощта е и д-р Джеймз Маккена, авторитетен учен антрополог от Нотр Дам, Индианаполис. Той обаче предупреждава: общото легло може да бъде много опасно. Регистрирани са няколко случая на бебета, задушени от родителите си. Трудно е да си представим опустошителното чувство за вина, което ще съпътства тези хора до края на живота им. Ето защо спането в едно легло би следвало да се ограничи само до кърмаческия период и то при стриктни мерки за безопасност – да не се допускат други деца в леглото, да няма наблизо остри ръбове или твърди предмети. Леглото да е достатъчно широко и детето да има свои отделни завивки. Според д-р Маккена най-добре е детето да спи в своето легълце, долепено до това на родителите му. Всъщност това е като че ли най-предпочитаният от майките вариант. В различни форуми, посветени на майчинството (включително български), млади мами споделят, че се чувстват най-добре, ако бебето им спи в своето легло, на което са махнали предпазната решетка и са го допрели до своето. Така се запазва телесната близост, нежността и удобството на общото легло, но без опасност за крехкото малко същество.

 

  Щом детенцето престане да се храни през нощта, идва моментът за отделянето му в напълно самостоятелно легло. Това е необходим етап от придобиването на самостоятелност и преход към времето, когато то ще спи в своя собствена стая. Кога ще настъпи това време е индивидуален въпрос, но все пак специалистите препоръчват да не го отлагате твърде дълго. Общо взето, колкото по-дълго детето спи във вашата стая, толкова по трудно става отделянето му. Според опита на много родители и препоръките на педиатрите най-подходящата възраст за преместване на мъничето е между 6-тия и 18-тия месец. В по-късна възраст нещата могат да бъдат доста трудни – детето осъзнава какво се случва, но тъй като не разбира смисъла на случващото се, може да се почувства отхвърлено, изоставено.

 

  Естествено, отделянето му в собствена стая не означава, че гушкането в леглото ще бъде забравено – много майки и татковци обожават да вземат детето си в своето легло сутрин, особено през уикенда, когато не бързат за работа и могат да се насладят на толкова приятните сутрешни прегръдки и игри с малкото човече. Но отделянето на детето за през нощта има своята неоспорима роля в неговото израстване – възпитава го в самостоятелност (когато то вече е готово за това), предотвратява развиването на нощни страхове, създава му чувство за собствена територия.

 

 


 

 

  За неговите родители самостоятелната спалня означава повече време насаме, повече време за интимност, повече спонтанност на сексуалните преживявания. Всичко това е много важно за тяхната връзка, но е трудно осъществимо, дори невъзможно, ако споделят спалнята си с вече поотраснало дете. Мисълта, че то може да се събуди, да стане свидетел на събития, които трудно могат да му бъдат обяснени, ги притеснява и им пречи спокойно да се наслаждават на близостта си. С времето се натрупва напрежение, което влияе негативно на техните отношения. Затова специалистите съветват родителите, на които се налага по една или друга причина да спят в една стая с децата си, да се опитат да отделят по няколко часа два-три пъти седмично, за да остават насаме. Това е много, много важно за връзката между партньорите; тя не бива да бъде възпрепятствана от никого – дори от любимите рожби. Стара истина е, че взаимната удовлетвореност на мъжа и жената от всички аспекти на тяхната връзка е основата на благоприятния семеен климат, в който растат и се развиват здрави и щастливи деца.