Бебешкият пубертет

По правило сме свикнали, че децата имат право да се глезят и да не се държат прилично. На тях им е позволено да бъркат в шкафа, когато отидат на гости, те могат да се мацат целите в храна и да мятат всичко по земята. Децата крещят и плачат истерично на улицата, след като им откажем да купим нещо от магазина. Но те са деца и това се приема за нормално.

Чували ли сте, че децата изживяват бебешки пубертет, когато са на около 2 годинки. И да не сте чували този "термин", може бързо да се досетите какво означава. На тази възраст мъни-ците понякога са неконтролируеми, защото все още не разбират защо мама така досадно налага правила от сорта "да махнем биберона" или "да се опитаме да пишкаме в гърнето".

Те обичат да се щъкат във всички посоки, да
правят хаос около себе си и проявяват висша форма на егоизъм, мислейки, че мама е длъжна да се съобразява с тях, а те могат да я бият, когато не са доволни, или просто да я скубят за удоволствие. При някои деца се стига и до по-тежки прояви,

Двегодишните плачат и се бият без причина като например да плачат с часове всеки ден по всевъзможни причини, да се тръшкат, да избухват и да истеризират.
Появява се и тежката думичка "няма" и синонимът й "не искам" и така се стига до пълна катастрофа у дома, където майката и детето са вечно нервни.
Бебешкият- пубертет по правило отминава за около година,
когато детето поотрасне и започне да се социализира и да общува активно. Той може да започне и преди навършването на втората годинка. За доста кратък период кроткото и добро дете се превръща във враждебен малък звяр, който побърква живота ви. През този период, колкото и да е трудно, ключова роля имат разговорите и обясненията.

Промените в живота на малкото човече всяват смут в ежедневието му и затова се иска много търпение. Много родители прилагат метода да не обръщат внимание, доколкото могат, и да оставят детето да се "научи", че така не се прави. Това обаче не е толкова правилна тактика, тъй като всички знаем колко важни са първите седем годинки, и ако оставим малкото да си бъде зверче, то може за дълго да остане такова. Когато детето ви започне да плаче истерично и да проявява агресия към вас, веднага трябва да му покажете, че по този начин ви наранява и изпитвате болка от удара. Дори малки, децата разбират кое е лошо и кое не. Те знаят, че щом тях ги боли, когато се ударят, значи и вас ви боли.

Обясненията, вниманието и показването са много важни. Някои специалисти твърдят, че децата в тази възраст се държат така неадекватно, защото искат цялото внимание да е насочено към тях. Според други това е вид стрес, който детето преживява, преминавайки от бебешка към детска възраст.

При всички случаи този период трябва да мине и за около година нещата се нормализират.
Иска се воля, за да отстоявате на часовете безпричинен рев. Ако реагирате агресивно към малкото човече, то ще се трав-мира още повече и така ще влошите положението. Запасете се със солидна доза търпение, докато детето ви преминава през бебешкия пубертет. Този период е тренировка за след около десетина години, когато ще дойде същинският пубертет и тогава ще се искат още повече умения и такт.
Уроците за родители винаги са непълни. Всяка майка сама може да усети кое е най-доброто за детето й и как да постъпва в безбройните трудни ситуации, докато то расте. Трябва само да не забравяме, че дори понякога детето да трябва да се възпитава по-строго, то по всяко време има нужда от любов.

    www.lekar.bg