Гърнето - враг или начин на възпитание!?

Мили майки!Пиша за всички, които ги интересува темата. Знайте, че колкото по- рано приучите детето да ходи на гърне, толкова по- добре е това за него. Да, всяко дете е различно и всяко дете има характер. Знам го от личен опит, тъй като моята принцеса е зодия Лъв!  Но да се върна на темата. Всичко зависи от вас и от вашето желание. Вие сте тези, които трябва да поставят правилата вкъщи, а не вашия сладък палавник да ви командва.  Вие сте човека, в който малкия човек се оглежда всеки ден и гради представите си за света. Свят, в който има правила и задължения и колкото по- рано осъзнае това, толкова по лесно ще се справя със задълженията си в живота и за напред.Не подценявайте напикаването, нито онзи начален етап в осъзнаването на вашето дете. Ще се учудите колко важно е всичко, което се случва на детето в този период от време. Не е случайна приказката „ Първите седем години са важни”!Този етап може да е точно това велико пишкане и акане. И колкото по- рано е той, толкова по- добре.В началото си мислите, че никога няма да успеете да сложите гърчещото се и извиващо се, в знак на несъгласие детско телце на гърнето. Но не е така. Детето винаги е готова да прави нови неща, които му показват света. Просто трябва да разберете къде е проблема. Това може да е студената повърхност на гърнето, която е неприятна при допир с топлата и нежна бебешка кожа. Като начало може само да свивате детето над леген, като го насочвате какво да прави.  Говорете му, напъвайте се с него, това дори е доста забавно. След което вече може да пробвате с гърнето, като предварително го подгреете с вода и го подсушите. Когато детето вече не се страхува от това „странно нещо” и не питае към него отрицателни емоции, то няма да се съпротивлява. Не се учудвайте ако след 15 минути то още е там и не е свършило нищо – значи не му се ходи. Сложете го пак след няколко минути. Но през това време го оставяйте без памперс. Да, ще имам моменти, в които ще се напикава през пет минути и това ще ви побърква. Но не се отчайвайте. За ваше улеснение отбележете интервалите в които пишка вашето дете. После му говорете. Говорете много. Питайте го непрекъснато –„имали ако” – тази дума е по- лесна за децата. Обяснявайте, че трябва да ви  покаже по някакъв начин, че му се ходи по нужда иначе ще е наказано. Наказанието може да е като го останите напикано за известно време, като му покажете локвата под него и ме се скарата или просто го оставите така само за известно време.Не си мислете, че децата не ви разбират. Разбират ви и то доста добре. Тук говорим за деца към една година, които вече могат сами да ходят и да издават поне няколко членоразделни звукове като „мама, тате баба и т.н.” В други случаи, ако детето още не може да прави тези неща, то вие не може да го насилите. Достатъчно е само да го подготвите за времето, в което вече ще може. Подготовкото е по същия начин. Упражнението е същото, само че  нека бъде с пампер, защото то и да иска не може да ви каже или да ви покаже и напрежението ще се отрази и на двама ви. Ще трябва пак през установения интервал да сваляте памперса и да го поставяте на гърнето. Ако все пак детето вече е доста по- голямо, ходи и изговаря думички и се противи, бъдете сигурни, че е признак на инат и проява на характер. Позволите ли да ви победи в тази игра, ще ви манипулира вечно. Покажете кой командва и не оправдавайте себе си с това, че той сам ще си реши, когато е готово и неща от сорта. Да така е , но така ще се научи сам да си решава и за напред. Надявам се не искате това. Не ме разбирайте погрешно! Детето трябва да бъде свободно да изразява себе си и в никакъв случай не трябва да го насилваме. Ние сме тези, които обаче трябва да направляват играта, с известна доза хитрост, понякога с някое друго. наказание, ние сме тези, които показваме на малкия човек кое е редно и кое не. Ние градим в него представите за редно и нередно, за добро и лошо. Въпреки, че се противят на правилата, децата ги обичат. Харесва им да знаят границите, чувстват се по- сигурни, когато имат стабилни родители, които знаят повече и могат повече от него.

Нощното напикаване.То е неволно разбира се, но в никакъв случай безобидно. В действителност може да симптом на някакъв душевен проблем. Може детето да е преживяло сътресение, което вие не сте доловили и това да ме се отразява на подсъзнателно ниво. Не пренебрегвайте проблема. Опитайте се да разберете какво тормози вашето слънце. Говорете с него. Може това напикаване да е търсене на внимание от страна на детето.Но разбрали или не какъв е проблема, той няма за изчезне от само себе си. Трябва отново да вложите енергия и време. Ето няколко съвета:

Когато вечер си ляга детето, го накарайте да отиде в банята и хубаво да се изпишка. Нека даже това пишкане е след като вече е направило своя тоалет за лягане – измило си е зъби, крачета, ръчичките, облякло е пижамата. През нощта вдигнете детето поне 4-5 пъти да отиде да пишка  като преди това сте го по разсънили, за да осъзнае за какво точно става въпрос. Намалявайте тези будения с времето. Например след 3 дни, го вдигайте 3-4 пъти и постепенно, докато не постигнете търсеният резултат. Бъдете сигурни, че след този нощен екшън, детето дори и да не осъзнава за напикаването, най – малкото ще се научи добре да стиска, за да не се налага да го тормозите със ставане всяка нощ. Пожелавам ви проблема да изчезне. Ако и това не помогне , може би нещата са по- сериозни отколкото подозирате.

P.S.  Бъдете силни мили майки, за да отгледате силни и здрави деца. Те са нашата гордост.