Моята бременност

Преди да започна да пиша малко се зачудих дали да не започна с друга категория...например "искам бебе"...Сега ще ви обясня защо..Аз съм  щастлива майка на почти тримесечно бебе...и както всяка друга майка твърдя, че той е най-прекрасното бебе на света....и може би най-дълго очакваното...Зад гърба си имам десетки опити за забременяване, ходене по клиники и съответно порядъчно приемане на медикаменти...Дори имах един случай при поредното ми посещение при лекар /няма да споменавам имена/, "светилото" ми каза направо в очите "Ти деца няма да имаш"...Представете си как се почувствах тогава...А толкова много го исках...И така минаха няколко години в опити, без резултат. Докато съдбата не реши да си поиграе с мен. Със съпруга ми не се разбирахме много добре...Явно и да  е имало искрица то тя е угаснала. След почти десетгодишна връзка и тригодишен брак явно се бяхме изчерпали...Реших да поискам развод...за пръв път през съзнателния си живот се радвах, че нямам дете... И така...разделихме се...Итук идва интересното....Срещнах друг мъж, в когото се влюбих безумно...оказа се, че и той ме обича...Тогава осъзнах какво означава да си "влюбен до уши"..Аз, със моите достолепни почти тридесет години... Заживяхме заедно...Аз му разказах за патилата и неуспешните опити...Но той бе твърдо убеден, че ще имаме дете...Нямаше как да не му повярвам....И не щеш ли една прекрасна сутрин, след много убеждения от страна на приятелките ми и след едно сериозно закъснение на цикъла ми...аз се реших...реших, че имам сили за поредния тест за бременност...Убедена, че ще  е отрицателен както досега...Но, уви...като видях двете чертички не можах да повярвам....Когато му казах, той само се усмихна, целуна ме и каза " Нали ти казах..."Беше един от най-прекрасните мигове в живота ми...И така започна моята бременност...

Живеехме на квартира...работехме...не беше лесно...но бяхме толкова щастливи, че едва сега осъзнавам трудностите, които сме преодолявали тогава...Бременността ми беше изключително лека...нямаше сутрешно гадене, ранни контракции или други проблеми...дори в края на втория триместър се преместихме да живеем в друг град...пътувахме много...разходките бяха ежедневни...дори ходихме на рок концерт...тъй като се преместихме в морски град, мама си позволи да ходи на плаж до последната седмица...всичко беше прекрасно...очакването..вълнението..подготовката за посрещането на така желаната рожба...и трепетите..и притесненията...исках да родя нормално...исках да кърмя..

И така..смея да твърдя, че бременността е един от най-прекрасните периоди от живота ми...с още по-прекрасен резултат...