nezabravimo prejivqvane

невярвах че на мен все някога ще се случи,но ето че стана.някои жени казват че имат шесто чувство за тия работи,е аз бях една от тези жени.просто усещах че раждането наближва.опитах се да се подготвя психически,ама само на думи е лесно...В 2:00 през ноща сапругат ми ме закара в болницата,на лекарите които бяха дижурни не и хареса много че и развалям саня ама нямапе начин,и така като ме прегледаха решиха че околоплодната вода е малко и ако не родя до сутринта 6те придизвикат раждането.напражо се стаписах,както и да е слет това влязох в кабинета за нормалните изледвания,и в това време моето момче реши че ще почне да рита.сам спука околоплодната жода и тогажа започнаха мьките за мен..а ако знаете моя сапруг как гледа6е горкия докато ме водиха кам залата...след тричасожи контракции валентин се роди ж 6:10 мин.тейеше 2.850 и 50 см.това е моята история която никога няма да забравя...спорет мен в едно раждане не боли самото раждане а контракциите преди него.Авие какво мислите...ще се радвам да споделите с мен и вашата история