За или против секциото

Моят разказ за раждането

  Здравейте, 

   Казвам се Яна и съм една "новоизлюпена" мама. "Новоизлюпена", защото съвсем скоро се роди моето Слънчице Никол.

   През цялото време на бременността ми всичко протичаше нормално, единсвеният проблем беше, че имах високо кръвно налягане.

   Понеже Никол е първото ми дете бях твърдо решена, че ще родя по естествен начин. Разбира се, към края на бременността ми бях толкова депресирана от неизвестното, а и менно самото раждане, че дори ми се искаше бебето да си стои в корема ми колкото се може повече. в този момент реших да се разровя в интернет и да прочета мнения на други майки за тяхното раждане и болката, която са изпитали. Четях и за нормално и за раждане чрез секцио, понеже имаше съвсем малък шанс да родя със секцио, затова исках да бъда подготвена и за двете. Дадох си сметка, че нормалното раждане е за предпочитане от секциото, защото:

1. след самото раждане не виждаш детето си веднага.
2. вазстановяването исзисква повече време.
3. дори и да ти донесът да видиш детето си нямаш сили да го вземеш на ръце.
4. започват да го хранят изкуствено, понеже все още нямаш кърма, а не се знае и кога ще имаш.

   Ето затова бях решила да раждам по естестжен начин. Но както казват старите хора: "Това, от което те е страх най-много, това става" .

   Бях определена за 12.10.2008г. От терминат ми минаха едва 3 дни, когато реших да посетя отново генеколожката си, понеже започнах да се подувам навсякъде - отоци по краката, ръцете и лицето. препоръчаха ми да вляза в болницата и така и направих. Там ме прие Д-р Йорданов, шеф на отделението, който щом разбра историята ми каза, че съм за секцио. Обхвана ме паника и ужас, успокойх се от факта, че следобяда бях на ултразвук и Д-р Радилов каза, че бебето трябва да се роди чак на 8.11.2008г., защото главата му била още мъничка. Този факт ми подейства успокояващо. Сутринта на Визитацията лекарят каза да слизам долу в предродилна зала, нали ми беше за 1-ви път помислих, че ще ме преглеждат, но щом чух да взема и памперси ми стана ясно, че ще раждам със секцио. Сякаш ме водиха на гилотина, разплаках се, от рев дори взе да ми се приспива все едно ми бяха били упойката вече. И така нямаше мърдане. Питаха ме дали съм съгласна на секцио и аз казах, че ако е по-добрият вариант за детето съм съгласна.

   След операцията и то 1-вият час, когато излизах от упойката си казах, че повече деца няма да имам. Наистина го мислех. Болеше ме, неможех да се движа, кашлеше ми се, а не трябваше понеже конците се опъваха, обслужваха ме други хора и най-важното детето ми не беше при мен.

  3 часа по-късно една акъшерка доведе моето малко слънчице. По целият коридор се чуваше да плаче и щом тя го остави до мен сякаш усети, че е при мама и спря. Въпреки, че не можех да я подържа, а само я галех по бузката и ръчичките, вече ми се искаше да имам поне още 2 деца.

   На другият ден започна раздвижването и отидох да си я видя, а на следващият вече ме изместиха от интензивното и вече бяхме двете с малката ми принцеска.

   След всичко това, немога да кажа че секциото е по-добрият вариант. Всички изброени по-горе неща са напълно верни за секциото, дори с някой допълнения, но в момента , в който те питат съгласен ли си да се подложиш на операция, трябва да преодолееш всичките си страхове, защото знаеш, че помагаш на малкото човече, растяло в теб 9 месеца, да се появи на бял свят.