Как мама срещна тати, или тати срещна мама?

Както повечето истории днес, и Нашата започна в интернет пространството. В сайт за запознанства... Тази първа среща костваше на Тати двумесечни предварителни уговорки, покани....но Мама все не поддаваше. Чудеше се дали и Тати не е като всички други- употребява и си тръгва. "Чао, беше ми приятно. някой ден МОЖЕ да ти се обадя" Един декемврийски студен ден, когато Тати се обади на мама за поредната покана, мама вече нямаше накъде да бяга и...прие поканата.

Всичко мина нормално....тихо, спокойно. Пиха кафенце, после Тати изпрати мама до вкъщи. Докато вървяха тати посочи една врата и каза:"Аз живея тук", а Мама посочи следващата врата и каза: "Аз пък работя тук". Толкова време и да не разберат, че са почти съседи? Когато тати искаше да види Мама, правеше слънчеви зайчета на прозореца на офиса и, и тя знаеше, че е за нея! И така цяла седмица....та и две. Мама се чудеше дали това ходене по кафенца няма да продължи цяла вечност...и дали въобще ще се случи НЕЩО. Както казват хората, “На Коледа стават чудеса”,а каквото късметче ти се падне на Бъдни вечер-това ще ти се случи... е при нас беше една вечер преди Бъдни вечер. Времето не беше студено и Мама и Тати решиха да излязат до по-късно. Все пак беше петък вечер. И ЧУДОТО се случи- същата тази петъчна вечер...Тати най-сетне целуна мама.....чувстваха се като ученици в 5-ти клас....и така започна тяхната приказка.

Бъдни вечер...цялото семейство е на масата. За всеки има питка и баница с късметче. А на Мама-цели три късметчета. “бебе”, “сватба”, “нов дом”. И на Вас да се бяха паднали, и Вие нямаше да повярвате...но те хорта са го казали: “На Коледа стават чудеса”. Нова година- пак късметче...отново “бебе”. Мама пак го прие като на шега....дори започна да философства.....за поредността на късметите. Е, внимавай какво говориш на 01.01, защото.....може и да се сбъдне.

И не се наложи да чакат дълго до сбъдването им. Точно 9 дни...започна се едно ходене по доктори....уж нямаше нищо, но Мама си усещаше, че става нещо вътре в нея. А то се оказа, че било твърде ранооо.отложихме доктора за след още две седмици.14-ти февруари-Св. Валентин....време е за доктора....И ето го великия ден на видеозона...”ЧЕСТИТО! ЩЕ СИ ИМАТЕ БЕБЕ”. 5-та седмица.Голям подарък получиха и двамата за празника!Очите на Тати светнаха! Незнаех да се радвам или да плача. Вътрешно бях щастлива, каквото и да реши Тати /все пак бяхме заедно от около месец-два/. Но всичко беше наред. Мама и Тати ще се женят...Събитието беше на 29.04. Остава най-великото събитие...бебчо! Момченце, Момиченце.....има ли значение? Макар, че Мама си знаеше, че ще е момченце! Появи се и той на бял свят- на 20.09. Очите на Тати светеха като в онзи момент, когато докторката видя бебчо на видеозона!

ВСИЧКИ СМЕ ЩАСТЛИВИ! И се надявам да продължаваме да сме щастливи!