Религията - възпитание и начин на живот.

В забързаното си ежедневие и под ударите на суровата действителност, все по рядко обръщаме внимание на духовното си израстване. Все по-често забравяме, колко важно е да живеем в мир и разбирателство с околните, за да се чувстваме спокойни и щастливи. Грешка правим и при възпитанието на нашите деца. Пропускаме да възпитаваме в тях духовните ценности, както и забравяме да да ги посветим в тайната на религията.

Религията е едно от средствата,с чиято помощ всеки един родител би могъл да отгледа едни емоционално здрави, дисциплинирани и стойностни хора.

В своята си същност, религията ни учи на любов към ближния, към смирение, към уважение и спазване на едни общи правила. Това би било от помощ във възпитаването на децата ни.

Но за целта първо трябва да събудите интереса им  към това, бих казала учение. Как да стане това!? Ето няколко много простички съвета за това, както и за смисъла да приемете това учение и за ваш помощник:

Първо трябва да възбудите любопитството им. Библейските притчи могат да ви помогнат за това. Децата обожават приказките особено тези пълни с чудновати истории и магически същества. В Библията е пълно с такива истории, с интересни личности със странни способности, както и с поуки, които също се харесват на децата.

Трябва да знаете обаче, че като всяко учени и това се нуждае от учител. В случая този учител сте вие. Вие сте тези, които да преразкажете притчата по правилният начин, така че тя да достигне до вашето дете. Необходимо е също да ги напътствате, за да успяват да извлекат поуката от всяка история.

Оттук идва и второто много важно нещо. Ще прекарвате време с детето си и то по един доста емоционален начин. Това помага за сближаването ви и за бъдеще вашето дете ще бъде готово да споделя с вас доста по- интимни неща от живот си – стига и вие да сте готови да ги посрещнете. Бъдете сигурни, че това един ден ще ви спести много тревоги и евентуално ще предпази децата ви от фатални грешки в личностен план.

Освен на притчите, трябва да ги научите на „Десетте божии заповеди”. Те са точните забрани за това, какво не трябва да прави вашето дете. Тук те са ви помощ номер едно. Пояснете на детето, че тези правила не сте ги измислили вие, а Бог и че вие самите също трябва да ги спазвате неотлъчно. И това не подлежи на коментар.

Това се харесва на децата, защото не само те са натоварени с тази задача и само те са длъжни да спазват правилата, а и вие. Отново трябва да знаете, че личния пример е много важен. Не допускайте детето да ви хване в лъжа или дори още по- страшно провинение. Покажете му ясно, че нарушаването на всяко едно правило би довело след себе страшно наказание и то дори не от вас, а от Бог. Направете така, че Той да е основна фигура в живота на детето, каквито сте и вие самите.

Водете детето си на църква. Научете го да се прекръства. Покажете му символите, с които си служи религията – кръст, икони, светена вода. Привикнете го към уважение на тези предмети и го научете , че те имат магическа сила.

Не се притеснявайте от това, че може детето ви да се фанатизира. То може да стори това само в рамките, в които би се вманиачило по „Спайдермен” и подобните нему геро. Бъдете сигурни, че е по добре да каже молитва вечер, отколкото да напада приятелчетата си с дървен меч, подражавайки на някой от идолите си.

Разбира се, че всяко дете е буйно и в никакъв случай не трябва да го спираме да изразява тези си емоции, но тук е ролята на родителя и на религията като помощник. Нека да покажем и да кажем докъде е позволено и до къде не и че всяко действие поражда след себе си последствия.

Когато детето е възпитавано в духа на религията, то ще осъзнае само тези граници, ще знае, че не може да ги прекрачва.

Друго важно и емоционално нещо е молитвата. Научете една и я казвайте заедно преди лягането на детето. Бъдете сигурни, че този интимен момент също помага, както на вас така и на детето. Пък и така то ще спи спокойно , вярвайки, че над сънят му бдят ангели. Ще забележите тиха усмивка върху лицето на вашето спокойно, спящо дете.

Както казах и в началото – Религията ни учи на любов, смирени, дисциплина, уважение. Тя разкрива пред нас начин да бъдем щастливи сами със себе си. Изпълва дните ни с надежда, вяра и светлина. Помага га ни да станем по- добри, по- човечни, по- щастливи.

Пък и няма нищо по- красиво на света от скръстените за молитва детски ръце!