Помощ, той не иска деца!

Наскоро станах свидетел на един изненадващ развод, двойката имаше стабилна връзка от четири години, живееше заедно и дори започнаха да изплащат жилищен кредит. За учудване на всички около тях обаче те се разделиха, причината – мъжът на 31 години не беше готов за деца. Според думите му той не е натрупал достатъчно мъдрост и стабилност и не се чувстваше готов да бъде баща.

Жената пък беше решила, че е намерила бъдещия татко и е време. Тръгна си обидена, защото от известно време насам беше решила, че тя трябва да бъде майка на неговите наследници. В тази ситуация едва ли може да се каже, че има виновни, просто всеки е взел решение за себе си без да погледне в двора на другия.

Не е ясно дали мъжете наистина съзряват по-късно и всъщност колко зрял трябва да си, за да се решиш да имаш дете. И дали всъщност въпросът наистина опира до зрялост и мъдрост?

Или зад тези думички се крие нещо по-дълбоко, нещо което не ни се иска да казваме на глас. Всъщност гледането на деца едва ли изисква академична мъдрост, а по-скоро убеждението, че точно с този човек ти се иска да споделиш приключението.

Ако не си сигурен, винаги има маскировъчен аргумент под ръка. За това и огорчението на онази жена беше двойно.

Така или иначе според някакви статистики из интернет, жените желаят да бъдат майки със средно около 5-7 години по-рано от мъжете. А ето и най-често срещаните причини, с които те се опитват да обяснят своя отбой.

• Независимо от възрастта им, мъжете и на 20 и на 40 могат да ти кажат с абсолютна убеденост, че им е рано, защото са твърде млади, защото все още искат да си поживеят, а в ужасения им поглед се чете формулата – дете = присъда на доживотен затвор. Такива мъже са експерти по контрацепция, знаят всички най-нови методи и съвременни хапчета. Направо може да се консултираш с тях, вместо да си записваш час при акушер гинеколог.
• Друга група мъже смятат, че нямат достатъчна финансова стабилност, за да издържат деца. Това донякъде понамирисва на чувство за отговорност, но от друга страна е и идеалната вратичка през която той се промуши към безметежното си бягство. Парите разбира се са важен фактор що се отнася до гледането на дете, коя от нас може да го отрече (за справка, питай фолк певиците)? Но все пак не са решаващ, и слава Богу, иначе доста от нас просто нямаше да съществуват на белия свят.
• Съществуват и мъже, които се боят да не загубят вниманието и любовта на жената до себе си. Не случайно много често след появата на наследник, някои татковци изпадат в нещо като депресия и не могат да намерят място за себе си в семейството.
• Понякога причините се крият в детството, особено ако той не е получил достатъчно внимание и любов от своите родители, ако е преживял тежък развод или над него е упражнявано насилие. Подобни неща се крият дълбоко и често човек дори не си дава сметка, че те са причина за поведението и желанията му. Ще ти е нужно много търпение и любов, за да прескочиш и разбиеш тези бариери.
• Някои екземпляри си остават до край подвластни на изискванията на мама или на тате. Тежко ти ако се налага да се занимаваш с аргументи от рода на: „Нашите искат да завърша университета и тогава...” или „Те държат да поживеем при тях и тогава” или нещо друго, което повелява семейната му традиция. Веднъж попаднах на такъв тип. Баща му беше изключително амбициозен и държеше под контрол цялото семейство. Съответно синът му трябваше да вземе магистратура в престижен английски университет и едва тогава да мисли за нещо по-сериозно. Е той наистина успя, само че аз не исках да чакам, за да дойде и моят ред в графика му. Ако си тежко влюбена в такъв мъж, значи трябва да събереш много сили и търпение. Ако ли пък не съвсем и имаш някакви смътни съмнения – съсредоточи се върху тях и бягай надалеч! Много по-добър вариант, отколкото да родиш деца на свекърва си, защото повярвай – такива жени не се променят. Детето ти ще е поредния редник в нейната рота.

Какъвто и да е случаят ти, ще трябва просто да седнеш и да обсъдиш с него възможностите без да го нападаш и да настояваш агресивно.

Решението е взаимно и двамата трябва да участвате по равно. Опитай се да вникнеш в неговата нагласа и обясни с прости и ясни думи твоята. Понякога всичко е въпрос на диалог и обяснение. Ако се обичате със сигурност ще постигнете споразумение. А понякога мъжете просто нямат обяснение за нагласата си. „Не искам деца, но не мога да ти обясня точно защо, просто така го чувствам” – няма как да не приемеш един толкова женски отговор.