Помогни на детето да бъде щастливо

Да отгледаш щастливо дете е истинска благодат, както за родителите, така и за мъничето. Това е умение, което не се дава даром, то се гради, така както се изгражда и самата личност.

Детето се ражда и развива без собствени критерии за самооценка. То има нужда от нежното водителство, от примера и опита на мама и татко, на най-близкото му обкръжение. Информацията, която получава от родителите си се закодира в съзнанието на детето, всичко което получава като примери, отношение, поведение и възпитание е в основата на неговото личностно развитие и на емоционалната му интелигентност. По тази причина е много важно мама и татко да се занимават максимално много с детето, да му отделят качествено внимание, а не покрай телевизията или компютъра и да включват децата във всяка семейна дейност.

Основното послание на родителите към детето се съсредоточава в идеята, че то е ценно и уникално, обичано без условности от тях, независимо как се държи и какво прави.

Новороденото е център на вселената, истинско съвършенство, подарък от Бога. То показва с плач, смях или гукане своите нужди и те трябва да са водещия ориентир в поведението на родителя. Това от което се нуждае детето е майчината и бащина любов, прегръдка, майчиното мляко и спокойна и сигурна атмосфера у дома. Детето има постоянна нужда от любов и близост с мама и татко и не може да понася тяхното отсъствие. Всяко действие на родителите, докосване, говор и приласкаване носи информация на бебето.

С порастването си детето продължава да ни изпраща послания както с думи, така и с поведение. Ако следиш добре развитието му, интересите му, реакциите на различните ситуации и провокации, може успешно да разчиташ детските послания, дори и тези, които ти изглеждат смущаващи.

Важно е и да си даваме сметка какво послание изпращаме на детето с нашето поведение, думи, действия или бездействие. Това важи не само в случаите, когато се отнасят до него, но и принципно. Децата много често съотнасят към себе си действия, които не са насочени пряко към тях.

Използвай по-малко наказания и награди, защото принципът на моркова и тоягата, може да е подходящ за магарето от приказката, но твоите деца заслужават по-зряло поведение. Личния пример, разговорите, целенасоченото водене на детето по пътя на ценностите, които искаш да му внушиш, активните занимания с него са много по-успешен начин да му помогнеш да стъпи сам на пътеката на личностното развитие. Наградите и наказанията могат да сформират изкривена представа у него, която то да пренесе изцяло в живота си. В крайна сметка поведението ни не бива да е продиктувано от желанието за някаква награда или от страха от наказание, а в следствие на съзнателно и независимо от тези причини взето решение.

Често се подвеждаме под въздействието на емоции, уравниловка или постъпки и наричаме детето с различни епитети. То постепенно си изгражда автопортрета на базата на подобни епитети, използвани от родителите, от близките или в по-късна възраст от приятелите. Те се оказват нещо като огледало за него. Но самооценката на мъничето не бива да се изгражда на базата на подобно криво огледало. Въздържай се от лепенето на етикети, когато искаш да коригираш нещо в поведението на отрочето си.

Равнодушието към поведението на детето, точно както и постоянните забележки са пряк път към оформянето на комплекси. Рискът от деструктивно поведение у такива деца е повишен. Липсата на внимание, на корекция, направена с такт, с любов и съобразена с темперамента на детето, му говори, че неговите действия нямат значение за родителите му, че никой не забелязва личността му. Много често, асоциалното поведение в по-късна възраст се корени именно в този тип родителско отношение.

Похвалите не бива да отсъстват, но трябва да са с мярка, а не на всяка цена. В противен случай детето ще изгради грешна самооценка, а при сблъсък с реалността балонът ще се спука болезнено. Освен това, то ще очаква поощрения и похвали за всяка ситуация и от всички хора около себе си. С други думи – похвалите на всяка цена изграждат нереалистичен образ у детето.

Мъничетата имат безпогрешна интуиция и много добре могат да усетят дали наистина се радваш на негово действие или просто го правиш, защото така трябва. Искреността е най-добрата политика спрямо децата. Не пропускай да похвалиш мъничето дори за дребни неща, но нека е от сърце и не на всяка цена.

Всеки родител иска детето му да израсне щастливо и стабилно емоционално и всеки има свой подход. Вслушвай се в детето си, в темперамента ми, в предпочитанията му и нека вашето общуване е преди всичко на базата на партньорството, а постепенно с израстването и на базата на самостоятелно взетите решения и понасянето на последствията от това.

След като детето има реална самооценка, умее да уважава себе си и ближните си, не се страхува да поема отговорност и да избира свободно, без да се влияе от масата, то развитието му като емоционално интелигентна и стабилна личност е сигурно.