Погача

Погачата е първият празник, който се организира в чест на новороденото. Това е символичното му представяне в обществото и „орисването” му като личност. Затова и самото тържество протича като един своеобразен ритуал, като приказка, в която главен  герой е твоето малко съкровище.

Погачата се приготвя на 40-ия ден от раждането на мъника. До тогава, според народните вярвания, той не трябва да бъде показван пред хорските очи. Но в уречения ден бебето се води на църква, където му се чете очистителна молитва. Ти трябва да занесеш 1 бутилка червено вино, 1 бутилка олио и здравец, завързан с червен конец.

Когато детето бъде пречистено всички гости се събират в дома на семейството, където се провежда и самият ритуал на погачата. На празника обаче, не може да присъства всеки. Канят се само най-близките до семейството жени, а таткото на детето, след като е помогнал в приготовленията за тържеството, е осовободен от задължения и присъствие. Не забравяй обаче, преди гостите да пристигнат, да завържеш червен конец на входа на дома си. Така ти и бебето ти ще бъдете предпазени от уроки и зли помисли.

Естествено, празник без подаръци не може. Подаряват се дрешки, играчки и аксесоари – какво друго му е нужно на едно новородено?! Най-важното е разбира се да се почете рождението на детето и да му се пожелае здраве и успех. Жените изпълняват именно тази роля - на орисниците от приказките, и на тях се падат основните задължения по време на ритуала.

Както омесената погача, така и останалите ястия на трапезата трябва да бъдат сладки – за да бъде такъв и животът на твоя мъник. Задължително е да има купичка с мед, както и по нещо дребно, донесено за теб. В бяла кърпа, сложена върху погачата, всеки от гостите слага символична сума пари, след което ти трябва да направиш възел. С тези пари се купува сън за бебето, а в зависимост от това колко силно затягаш вързопчето, толкова щедро ще бъде и детето ти когато порасне. Накрая поставяш кърпата нависоко, за да може то да израсне високо.

След като тази процедура бъде изпълнена, вече може да се пристъпи към същинската част на ритуала – разчупването на погачата. Ти, държейки в ръце новороденото си ангелче, сядаш на един стол, а от двете ти страни са жените, които ще чупят погачата. И двете трябва да имат по двама живи родители. Най-близката орисница събира трохите, които падат от хляба, в кърпа. Когато погачата бъде разчупена над главата ти, първото парченце от нея се отделя за Богородица.

Следващото, което е за твоя мъник, се прибира при трохите и така завързана, кърпата отново се вдига на високо. Някоя от гостенките трябва да помаже устните на детето с парченце от погачата, потопено в мед. Този жест орисва бебето да бъде трудолюбиво и успяло в живота. Едва след това, всички гости могат да опитат от погачата.

Според традицията посетителите трябва да си тръгнат от дома ти преди да е мръкнало. Те не трябва да изнасят нищо, за да не стане детето крадец и да не секне кърмата ти. Но като „гаранция”, че няма да отнесат със себе си съня на малкото, всяка една от жените трябва да остави по един конец от дрехата си.

Погачата е старa народна традиция, която в различните краища на България се прави с известно разминаване в ритуала. Навсякъде обаче целта е една – да бъде представен пред света един нов член на обществото, на когото да се пожелае  късмет и благополучие. Защото всеки го заслужава.