Детето подражава, значи расте

Децата обичат да подражават на големите и това им помага да растат, да разрешават вътрешни конфликти, да усвояват основни правила на социалния живот.

Едва ли има момиченце, което да не е обувало обувките на мама с високите токчета, или момченце, което да не е пробвало вратовръзката на тати (или самобръсначката му)... В ежедневието може и да не обръщаме особено внимание на тези прояви, но фактът си е факт: децата с удоволствие ни копират.

Подражанието е едно от първите умения за всяко дете, тъй като това му е необходимо, за да се адаптира в съвършено новата за него среда.

Още като бебе, отговаряйки на погледа на мама, малкото се учи да установява контакт. Или ако умението за подражание започва още от детската люлка, то се развива шеметно във възрастта около 2 години. Именно през това време, както обясняват психолозите, детето успява да превърне своите впечатления в символи, т. е. представя си отсъстващия предмет, а също и си въобразява ситуации, в които реално не е участвало. От сега нататък, ако мама отсъства, то може само да се забавлява, възпроизвеждайки игри, които обикновено играе с нея.

Подражавам, значи съществувам!

„Когато дъщеря ми се прибере от детската градина, бърза да отиде в стаята при брат си и започва да се прави на „мама“. С моя глас и моята интонация започва да разпитва брат си как е минал денят в училище, дали са го изпитали и т. н. Поразяващо е - все едно съм аз :)“ - разказва мама Таня.

Психолозите подчертават, че подобни игри са твърде важни за развитието на малкото човече, тъй като те го учат да „превежда“ визуалната информация на ментално ниво, т. е. да я осмисли, а впоследствие това е важно за развитието на устната и писмената реч. Или имитаторството, така забавляващо мъниците, се явява един от важните резултати на психологическото съзряване.

Детето във възрастта от 2 до 4 години е способно да подражава на мама и тати благодарение на това, че е разбрало, че не е едно цяло с тях. И тези на пръв поглед лекомислени игри помагат на децата да определят контурите на собствената си личност, така както ние например изследваме чрез пипане пространството, движейки се в тъмна стая. Игрите с елементи на подражание съдържат и други възможности за развитието на детето. Например, приготвяйки обяд за куклите, момиченцата неволно усвояват правилата на домакинството и хранителните навици.

Роли за момичета и момчета

Около 3-тата година започва едиповият комплекс: детето осъзнава своята принадлежност към определения пол и за него настъпва период на супер женски или супер мъжки игри. Малките принцеси могат с часове да се въртят пред огледалото, а малките джентълмени вземат ключовете на колата и са готови да потеглят. Впрочем, стереотипите на мъжкото и женското поведение не винаги са така отчетливи: много зависи от примерите, които децата наблюдават всеки ден у дома.

„Нашият татко е уникален, тъй като много обича да готви - разказва Вяра. - Може би и затова двамата ни синове не пропускат приготвянето на обяда или вечерята.“

А Елена отбелязва: „На мен често ми се налага да работя у дома. Шия дрехи. И мечтата на сина ми е да се научи да шие. Аз му казвам, че много известни дизайнери са мъже.“

В социален план много от нас не приемат за съвсем нормално, ако момчето копира майката. Но в случая безпокойството е напълно излишно. Няма нищо странно и ако малкото момче пожелае да играе с кукли. Това е по-скоро едно малко пътешествие в женския свят. И когато повече или по-малко определи за себе си неговите предимства и недостатъци, то спокойно се завръща към обичайните „мъжки“ занимания. И между другото, тогава е възможно да започне да се подиграва на момичешките игри.

Справяне със страховете

Когато наблюдаваме играещите деца, понякога са възможни изненади. Да вземем например бедните кукли, които ежедневно търпят какво ли не от своите малки собственички - бият ги, захвърлят ги, скубят им косите... Това е нормално: момичетата всъщност играят вече познати им ситуации на максимална емоционална скорост.

Във възрастта между 2-3 години детето много трудно приема ограниченията и наставленията. Необходимостта да се подчинява поражда в него някои агресивни импулси, от които се освобождава именно играейки например на зла мама. Такива преувеличени сцени в игрите помагат на децата да усвоят родителските забрани. Това се отнася и за популярната игра „на учителки“.

Ето какво споделя мама Иглика: „Дъщерите ми са на 3 и 5 години. Много обичат да играят на „детска градина“: нареждат куклите, след това крещят - „Бързо си изяж супата. Ще те накажа. Хайде в ъгъла.“ И аз се питам дали пък госпожите не се отнасят така с тях.“ Това съвсем не е задължително, утешават психоаналитиците. Подобни игри са като сън наяве: така децата се „отърсват“ от своите страхове, комплекси, конфликти, които са преживели през деня.

Учителката се е ядосала и не е реагирала достатъчно справедливо? Децата ще изиграят тази сцена с необичайна жестокост, за да компенсират собствената загуба от изпитаното чувство за несправедливост. Да се сърдиш на детето, което проявява жестокост в подобни игри, е безсмислено. Вместо да му се караш „Колко си грубо. Не така, може ли да си толкова лошо“ по-добре се усмихне и кажи: „Как ли се чувства твоята кукла. Сигурно предпочита да играе с мен, защото аз няма да й викам, а ще й разкажа една приказка.“

Азбука на подражанието

Изкуството на подражание започва буквално от първите дни на живота на бебето.

• 36-и час: изследователи са установили, че дори в тази крехка възраст бебето може да имитира изражение на радост, тъга или удивление;
• 3-а седмица: ако изплезиш език на мъничето, то в отговор ще изплези и своя (потвърдено е с научни експерименти);
• към 3-тия месец: малкото е способно да възпроизведе всички мимики на човешкото лице, а също и движенията на главата;
• след 3-тия месец: временно не се интересува толкова от хората, за да открие за себе си света на предметите;
• от 9-ия месец: детето иска да завладее някои атрибути на „възрастния“ живот (телефон, гребен, четка за зъби...) и се опитва да ги използва;
• към 2-рата година: малкото човече участва в семейния живот, копира с охота родителите си;
• след 3-тата година: детето осъзнава, че може да прави разни неща за забавление. Настъпва „ерата на подражанието“.