Плоскостъпието

Навременното фиксиране на проблема и превантивните мерки срещу плоскостъпието ще спестят на детето ти болката и дискомфорта.

Ако често след разходка детето се оплаква от болки в краката, не пренебрегвай думите му. Може да не е просто умора, подобни оплаквания са първия признак за плоскостъпие. Нужно е да обърнеш специално внимание на обувките.

До около четири-пет годишна възраст слабото плоскостъпие е почти в нормите. След пет годишна възраст проблемът може да стане сериозен.

За наличието на проблема подсказват няколко признака: детето бързо се уморява при ходене или бягане; често го болят краката; обувките са неравномерно износени от вътрешната страна на подметката и към стъпалото.

Консултацията с ортопет е правилното решение в случая, особено ако тези признаци са съчетани с плоскостъпие при близки родтвеници на детето. Установено е, че в малък прцент от случаите, проблемът се дължи на генетична предразположеност.

Профилактиката срещу плоскостъпие е препоръчителна даже и за децата, които нямат този проблем.

Масажът на стъпалата е много важен, защото там се намират много рефлекторни точки.

Лятото ти позволява и още едно упражнение, което е много полезно за всички -  деца и възрастни. Остви детето да ходи босо по тревата, по всички възможни места, където няма опасност от нараняване. Нека тича по пясъка без сандали, да стъпва по речните камъчета, по земята, дори и да е суха и груба. Може дори да измислиш игри, които да включват крачетата, например да рисува с палец на пясъка различни фигурки или да пише букви и думички. Плуването в стил кроул също е много добра профилактика, защото тогава активно участват и ходилата.

Простото ходене във вода е чудесна закаляваща процедура, освен това е полезна и при плоскостъпие. Нека мъничето да тича, ходи, плува и играе във вода максимално много.

Мрамора и плочките обикновено се смятат за опасен терен, по който не трябва да се ходи бос, защото детето може да настине или да се подхлъзне лесно. Но всъщност не е проблем да оставиш мъничето да пошляпа босо и по тази повърхност, важното е да не е болно. Става въпрос за кратко време, гладките повърхности не тренират мускулите.

Ходенето бос е полезно за бебетата и децата, но идва момент в който ще трябва да се обуят. Сред ортопедите няма ясно съгласие по отношение на това. Някои смятат, че малките трябва възможно най-рано да сложат обувки и да не ходят изобщо боси, други пък мислят точно обратното.

Когато настъпи моментът на за първия чифт, обърни внимание на няколко подробности:

Не се подлъгвай да купуваш обувка с по-голям размер от този на крачето, с идеята че детето може да го носи по-дълго. Обувката не бива и да е тясна и стягаща крака. Оптималният вариант е когато родителят може да пъхне палец между петата и задната част на обувката.

Когато детето пробва обувката и ти преценяваш размера, то трябва да е задължително изправено, а не седнало на стола или в количката.

По-добре да пробваш обувките следобед, когато краката може да са леко утекли.

Най-добрият материал за детските обувки е само естествената кожа. Ако обувката запотява крачето, оцветява чорапа или води до зачервявания или алергии, веднага смени с нов чифт.

Обувките трябва да са леки, да не натежават на крачето и да затрудняват ходенето.

Кожата на обувката от към глезена трябва да е подсилена, за да държи крачето здраво. Важно е и да има нисък ток, около сантиметър. Това е така, защото подпомага правилното оформяне на свода на стъпалата. Подметката трябва да е гъвкава.