Какво ще рече план за раждане и има ли почва в нашите родилни домове?
Съвсем логичен въпрос предвид практиката у нас да се възприема родилката като безгласен пациент, болен от бременност, от която могат да го спасят само лекарите и техните безкрайни манипулации.
Планът за раждане е чудесен начин майката да си представи целия процес и да покаже на лекаря какво очаква и какви са предпочитанията й.
Идеята за подобен план се базира на разбирането, че родилката е основно действащо лице в сюблимния момент, а не лекарския екип. Че тя има право на всякаква информация и обяснения и на възможност да откаже определени манипулации. Базира се и на това, че бъдещата мама е запозната с процеса на раждане от край до край, има информация за различни техники за релакс, за различни пози, които да заема в хода на раждането и още подробности около целия процес. Ако ти звучи нереалистично, това е защото много малко от раждащите майки посмяват да отстояват правата си или пък сядат месеци преди момента да се образоват и да се уверят в собствените си възможности.
Разбира се, ясно е, че в хода на раждане могат да се случат и непредвидени ситуации, но като цяло една добре подготвена родилка, която знае какво иска, умее да слуша тялото си и е в подходящата среда – почти сигурно е, че няма да срещне препятствия по пътя към срещата с мъничкото сладурче.
Важното е да имаш повече увереност в себе си, в силите на тялото и психиката ти, защото ще преминеш през нещо, за което си програмирана, за което си създадена, а не през извънредна ситуация.
Когато имаш време и яснота, просто напиши етап след етап как си представяш твоето раждане.
Обмисли какво предпочиташ да направиш в първия подготвителен период, къде да бъдеш, да се разхождаш за разкритие или да си в стаята си.
Помисли си дали искаш упойка, дали искаш окситоцин – имаш право да откажеш насилствено форсиране на процеса.
Лекарите могат да те убеждават с най-различни аргументи, колко наложително е да ти го сложат, но основната цел е да скъсят раждането и да спестят време.
Негативните последствия от окситоцина са не малко, често той води до стрес плода, получава се бързо разкритие преди тялото да е готово за това, болката е гарантирана, както и епизиотомията, която се смята едва ли не за задължителна процедура. При едно наистина естествено раждане, лекарите и акушерките могат да помогнат много, за да не се получат разкъсвания. Компресите с топли кърпи и масажите на перинеума са класически изпитани средства, проблемът е, че вече никой не се сеща да ги прилага. Отделен е въпросът до колко е вярно твърдението, че епизиотомията зараства по-бързо, защото разрезът е правилен. Всъщност има изследвания, според които естествено получените разкъсвания са в повечето случаи по-леки и зарастват по-бързо.
Помисли какво предпочиташ – дали да ти дадат веднага бебето след раждането, дали ще е в твоята стая по време на болничния престой.
Опиши всичко, което те интересува, на което държиш и за което се колебаеш. Обикновено съставянето на такъв списък ще породи у теб много нови въпроси. Всичко това обсъди с лекаря, който си избрала за раждането или поне с лекар от болницата, в която ще постъпиш. Бъди готова да отстояваш позициите си, питай без да се притесняваш и искай обяснения ако получиш отказ на някоя от точките. Добре е да направиш това още в първия или втория триместър, а не накрая, когато няма да имаш много време за умуване и действия. В следствие на разговора може да решиш да смениш лекаря и да намериш по-подходящ, такъв, който е склонен да те разбере, да приеме поне част от желанията ти и да ти обясни подробно всичко, което те интересува. Освен това до края на бременността преглеждай списъка, със сигурност ще има точки, които ще промениш, ще махнеш или ще добавиш нови.
Примерен план за раждане
Ето и примерен списък на основните точки, около които може да построиш своя план:
- Обезболяване – не или да, ако си съгласна какво да е то;
- Възможност да раждаш при избран лекар по избран от теб начин – естествено, естествено във вода или секцио;
- Допуска ли се присъствието на партньора и при какви условия;
- Допуска ли се заемането на различни, удобни за родилката пози при естествено раждане;
- Предпочиташ или не чести проверки на разкритието;
- Съгласна ли си на епизиотомия или не;
- Дават ли бебето веднага на родилката, за да засуче;
- Бебето е отделено или е в стаята на мама;
- Битови условия, възможност за отделна стая и цени;
- Допускат ли се посещения на роднини;
- Какво трябва да носи родилката в болницата
Разбира се, ти може да добавиш още много точки, но е важно да обмислиш всяка от тях и да отбележиш ясно твоите предпочитания.
Важното е да си осигуриш комфортна и спокойна атмосфера, в която никой няма да насилва и форсира раждането.
Присъствието на мъжа може да ти се отрази много благоприятно. Със сигурност се знае, че целувките в този момент спомагат за отпускането и разтварянето на вагиналните мускули, освен това той може да ти направи точков масаж, който действа обезболяващо и успокояващо. Може да бъде като посредник между теб и лекарите и да ти вдъхва кураж и спокойствие.
В крайна сметка ролята на таткото не е за подценяване. Той участва в правенето на бебето и съвсем естествено е да го посрещне. Разбира се всичко зависи и от твоята нагласа, важното е да определиш за себе си какво предпочиташ.
Всяка една от изброените точки в нормална ситуация би трябвало да зависи основно от твоя личен избор. Но понеже у нас практиката е коренно различна, бъди готова да отстояваш позициите си. Подготви се с четене, курсове, дихателни и други упражнения. Поинтересувай се за алтернативни начини за обезболяване и получаване на разкритие. Билколечението и хомеопатията предлагат много разумни и действащи варианти.
Не забравяй, че ти и бебето сте основните действащи лица, следвай интуицията си, зареди се с положителни емоции и не допускай страха до съзнанието ти. Само така срещата с бебето ще е безоблачна и щастлива.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.