Пижо и Пенда са на изчезванe

Традиционната българска мартеница "Пижо и Пенда", оплетена от бял и червен конец, се среща все по-рядко по софийските улици.

Мартениците вече са сини, жълти, оранжеви, с камъчета, перли, пайети... Тази година обикновеният бяло-червен конец се намира много по-трудно. На негово място са мартениците - детски играчки, с картинки, мартеници на футболни отбори, известни личности и всякакви други предмети, които да разнообразят дългогодишната традиция.

Баба Марта радва не само децата, но и възрастните, които свързват празника с идването на пролетта. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името й е свързано с името на месец "март".

Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция те се връзват само на ръцете на децата.

У нас мартеници се връзват не само на мъжете, но още на млади животни, а когато видим щъркел ги закачаме на цъфнало дръвче. /БГНЕС