Петте най-важни микроелемента за бебето

Бебето се ражда с нужния му запас от минерали и микроелементи, но повечето от тях бързо се изчерпват след 4 до 6 месеца.

Точно затова първата пълна кръвна картина се прави на 6-месечна възраст, а след това се проследява контролно на 1 и 3 години.

Ето кои са най-важните микроелементи за здравето на детето и начините да му ги набавиш.

Желязо

Желязото е определящ елемент за развитие на мозъка на бебето, а липсата му е предпоставка за развитие на анемия. Това е състояние, което се отчита при понижено количество на червени кръвни клетки, които осъществяват преноса на кислород. От тези клетки зависи тонуса на организма и неговото цялостно  здравословно състояние. Наблюденията сочат, че недостигът на този минерал може да доведе до забавяне на физическото и нервно-психическо развитие. 

Добрата новина е, че бебета се раждат с голям запас от желязо и той може да задоволи нуждите им до 4-6 месец. При недоносените деца обаче количеството на този елемент в организма обикновено не е достатъчно, защото акумулирането му се случва в последния триместър от бременността.  Затова, ако бебето се е родило по-рано, попитай педиатъра под каква форма да му го набавиш още след 2-3 месец.

Необходима дневна доза: Кърмата е основен източник на желязо за бебето. От нея то се усвоява на 75%, докато от млякото за кърмачета едва на 4%. Кърми мъничето оптимално дълго, но следи и нивата на желязо в собствения си организъм. Още след 6-ия месец педиатрите препоръчват на включиш в менюто на бебето храна с високо съдържание на желязо като започнеш захранването. От 7 до 12 месец децата имат нужда от 11 мг желязо, а от 1 до 3 г.  - 7 мг.

Храни, в които се съдържа: Зърнените каши от елда, просо, киноа и овес са добър старт при захранването на малкото и имат високо съдържание на желязо. Месото, рибата, яйцата,  зеленчуците като спанак и броколи, плодовете: авокадо, ябълки, круши, сливи са отличен избор, когато трябва да осигуриш на малкото нужното количество от този микроелемент.

Калций

Калцият е много нужен за формирането на здравите кости на бебето и достатъчното му количеството гарантира, че малкото няма да има проблеми, когато започне тича и да се катери. Не бива да пропускаме важността му и при формирането на зъбките.

Необходима дневна доза: Кърмата и млякото за кърмачета, което приемат децата  до първата си годинка, имат достатъчно количество калций за нуждите на бебето.  След 1 г. малкото има нужда от 500 мг калций на ден, което може да се набавя от две чаши пълномаслено краве мляко или две порции от 250 мл кисело мляко. Разбира се най-добре е да продължиш да кърмиш.

Храни, в които се съдържа: Сиренето, портокаловият сок, бобът, доматите, овесените каши са отлични натурални източници на калций. Включвай ги под различна форма при захранването на малкото, за да си сигурна, че детето няма да има дефицит от този важен елемент, който се усвоява най-добре директно от храната.

Цинк

Цинкът има влияние върху цялостното развитие като ключовата му роля е при поддържането на имунните функции на организма, деленето на клетките и възстановителните процеси в тялото. Дефицитът на цинк може да се изрази в забавяне на растежа, по-висока податливост на инфекции и риск от диария.

Необходима дневна доза: Най-добрият източник и през първите 6 месеца и след това е майчиното мляко. След 7-ия месец на детето, включи в менюто му богати на този елемент храни. Децата от 7 м. до 3 г. имат нужда от 3 мг цинк на ден.

Храни, в които се съдържа: В 100 гр свинско месо има 2 мг цинк. Чаша кисело мляко набавя около 1.6 мг от този важен елемент. Пилешкото и пуешкото месо, говеждото, рибата, яйцата, лещата също са богати на цинк и затова е добре да се включват редовно в менюто на детето.

Витамини А, D, Е и К

Витамин А се нарича още витаминът на растежа и има пряка връзка с добрия вид и здравето на кожата. Витамин D взема участие в образуването и растежа на костите и зъбите, регулира усвояването на калция и фосфора и липсата му може да доведе до рахит при бебетата. Витамин Е е силен антиоксидант, който подпомага растежа на клетките и развитието на нервната система. Витамин К подпомага съсирването на кръвта.

Необходими дневни дози: Бебетата се раждат с много ниски нива на витамин К и затова в някои болници задължително децата се профилактират срещу евентуалната му липса с перорално (през устата) или инжекционно прилагане на този витамин. През следващите седмици и месеци от раждането, нивото на витамин К естествено се покачва. 

Кърменето и разходките навън гарантират естествения прием на витамин D. Млякото за кърмачета е обогатено с нужните дози от витамините А, D и Е, така че се консултирай с педиатъра дали е необходимо детето да получава допълнително витамин D. Този витамин  се набавя основно при излагането на слънчева светлина, така че ежедневното извеждане на бебето е много важно.

Пълноценното хранене на майката е ключово за кърмачетата, особено до момента на захранването, когато с балансирано и разнообразно хранене ще започнеш да набавяш на малкото тези важни мастноразтворими витамини.

Храни, в които се съдържат:

• Богатите на каротин плодове и зеленчуци са добър източник на витамин А.  Затова морковите, картофите, броколите трябва да бъдат включени в менюто на бебето още в първите му зеленчукови пюрета.
• Витамин D може да се набави от жълтъка и рибата.
• Витамин Е се съдържа в растителните масла - царевично, слънчогледово, соево и от пшенични зародиши. Има го и в пълнозърнестите храни, спанака, зеления боб, граха, марулите, морковите.
• Витамин К има в зелените подправки - босилек, градински чай, магданоз. В големи количества се намира в копривата, спанака, листата от цвекло, цикорията. От плодовете най-много витамин К съдържа авокадото и кивито.

Последните наблюдения сочат, че около 40% от децата имат ниски нива на витамин D, което може да доведе до проблеми с костите. Затова задължително се консултирай с педиатъра дали и колко витамин D под формата на капки трябва да приема детето през зимата.

Витамини С и В

Витамин С подобрява усвояването на желязото, има значителна роля при заздравяването на рани и подобрява устойчивостта към инфекции.  Той засилва дейността на белите кръвни телца, които от своя страна имат функцията да откриват, разрушават и „изяждат“ вирусите и бактериите.

Всеки един от витамините от група В притежава уникална структура и функция. Витамин В6 е есенциален за метаболизма на аминокиселините, витамин В12 и фолиевата киселина допринасят за деленето на клетките, засилват имунната система и помагат за здравата кожа и мускулния тонус.

Необходими дневни дози: Разнообразното и пълноценно хранене на майката, ако бебето и е само на кърма, е важно, за да се набавят тези водноразтворими витамини. От момента на захранването трябва да включиш достатъчно плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни в ежедневното меню на бебето, а дали са достатъчно ще ти подскажат темповете на растеж и здравето му. Ако то отговаря на всички критерии за възрастта си, то най-вероятно организмът му приема достатъчно от витамините С и В.

Храни, в които се съдържат: Витамин С има в изобилие в цитрусовите плодове, доматите, ягодите, картофите, зелето и др. Фолиева киселина се съдържа в кафявия ориз, бананите, боба, яйцата, червеното и птичето месо и рибата.

Нужно е да знаеш: Не се отказвай, ако малкото в началото не харесва зеленчуците и някои не съвсем сладки плодове. То има нужда от време, за да свикне с вкуса им и да започне да ги приема под някаква форма. Понякога трябват 8 до 10 опита от такъв нов тип храна, за да може детето да я хареса.

Автор: Виолета Калъпова
Консултант: д-р Анета Попиванова, неонатолог, началник отделение „Физиологично“, СБАЛАГ „Майчин дом“, София