Палаво или хиперактивно е твоето дете?

Палаво или хиперактивно е твоето дете? Оказва се, че прост отговор на този въпрос няма. За да се определи едно дете като хиперактивно, е нужно да се наблюдава поне 6 месеца.

Синдрома на хиперактивност и дефицит на вниманието проявяват между 3 и 5% от децата по света. По-често се наблюдава при момчетата. Тези деца изглеждат лоши, мързеливи или глупави в училище. В миналото масово са били препращани към помощни училища. Но истината е, че възприятията на активните малчугани са по-различни.

Важно е да се уточни, че не става дума за интелектуални дефицити и ограничени умствени възможности. За да се определи едно дете като хиперактивно и да се предприемат терапевтични стратегии, в екип работят педиатри, психолози, логопеди, специални педагози, учители и родители. Прави се физически преглед и оценка от специалистите, а при необходимост дори и лабораторни изследвания.

Проблемите могат да се появят още в детската градина, но най-ясно личат в училищна възраст. Въпреки това, колкото по-рано усетиш, че нещо не е наред, толкова по-бързо ще го преодолеете. А най-доброто, което можеш да направиш, е ранната профилактика - далеч преди малкото да седне на ученическата скамейка.

Можеш да започнеш с балансирано и пълноценно хранене на детето, избягване на некачествените храни с ниска хранителна стойност. Избягвай храни тип “бърза закуска”, захари, консерванти и оцветители.

Имай предвид, че хиперактивните деца се влияят силно от телевизионните реклами, цветовете на храните и опаковката. Изследванията показват повишен интерес на този тип деца към размера, количеството и цветността на храната, за сметка на нейното качество. Тяхната импулсивност е фактор те да избират храни от типа на желирани бонбони и след това да отказват основни хранения. Важно е също да съумееш да осигуриш прием на витамини (особено А, С и D) и ненаситени мастни киселини.

Разпространено схващане е, че хиперактивното дете се нуждае предимно от лекарства, но те не винаги са необходими. В случай че детето има този синдром, от голяма полза ще е когнитивно-поведенческата терапия и арттерапията. А най-добър резултат дава комбинацията от различните методи.

Издайнически симптоми

• Хиперактивните хлапета често са разсеяни, трудно стоят на едно място и не могат да се концентрират. Те мърдат и шават с ръце и крака, не слушат, когато им се говори директно, срещат затруднения при изчакването на ред в игрите и разговорите, бързо губят интерес и трудно превключват от една дейност в друга.
• Малчуганите с този синдром постоянно чуват упреци от типа „Как можа да си изгубиш ключовете“, „Как така не знаеш къде си сложил парите си за обяд“ или „Не ме прекъсвай“, тъй като са много разсеяни и нетърпеливи.
• В училище хиперактивното дете има проблеми не само с обучението, но и с дисциплината: става от стола си повече от обичайното, не може да изтрае края на часа, бърза да отговори преди съучениците му да са вдигнали ръка.

Разбира се, на всяко дете се случва подобно поведение, а и е възможно твоето да е от по-палавите, но когато тези прояви са системни, е време да потърсиш помощ от специалист. Не бива нито да прибързваш със заключенията, нито да омаловажаваш проблема. Макар синдромът да се откроява най-ярко след 6-ата година, има индикации, които могат да ти подскажат какво става и преди това. Сред най-често срещаните признаци са повишена чувствителност към шум, светлина, промени в температурата.

• Хиперактивните мъници прохождат с повишена активност и срещат проблеми със съня (напр. отказват да спят в детската градина). Те са емоционално лабилни, импулсивни, имат проблеми с координацията и двигателни смущения.

С какво може да се сбърка?

Не е изключено симптомите да се дължат на особености на характера на малчугана, без да има конкретно заболяване или поведението му да е в резултат от определени травматични преживявания.

За поставяне на диагнозата е необходимо да се изключат и проблеми със слуха и зрението, разстройства в развитието, хранителни смущения, анемия, нарушена функция на щитовидната жлеза и др.

Неприятни последствия

Хиперактивните деца са с ниско самочувствие и лесно изпадат в депресия. Състоянието им може да е съпроводено и с друго психично смущение: поведенчески или тревожни разстройства, тикове и др. Като възрастни срещат сериозни проблеми в работата, социалния живот, семейните отношения. Склонни са да употребяват алкохол и наркотици.

Ако описаните симптоми ти се струват познати, не се колебай да потърсиш компетентна помощ!

Нужно е да знаеш...

Възрастта до 6 години е определяща за развитието на мозъка. Много важно през този период е храненето.

Всекидневно детето се нуждае от 30-50 мг риба/рибено масло. Това ще подобри когнитивните му функции и ще намали риска от появата на Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието у мъника ти.