Откъде произхождат детските страхове?

Децата могат да се страхуват от различни неща, от високи и внезапни звуци, когато ги събудят неочаквано или пък когато някой се прокрадне мълчешком зад тях. По принцип тези страхове лесно могат да бъдат обяснени с вродения инстинкт за самосъхранение.

Но децата могат да се страхуват и от най-невинни предмети и да се изплашат от какво ли не. Много от детските страхове сякаш не са свързани с нищо и изглеждат необясними. Например, едно дете може да се страхува както от бръмбари и паяци, така и от красиви пеперуди. Има деца, които се боят клоуни, защото те крият лицето си. И така, откъде се пораждат тези страхове?

Възможно е те да приемат част от страховете от самите нас, техните родители.

Ако майката се страхува от кучета, много голяма е вероятността и детето да се бои от тях. Същото се отнася и за страха от буря или друга природна стихия. Силната тревожност на майката, която вижда потенциална опасност във всичко около своето дете, е възможно да формира у детето боязън и прекалена предпазливост. Предупрежденията за опасност на всяка крачка може да накарат детето да живее в тревога и през цялото време да очаква да го сполети някаква опасност.

Страхове при децата могат да се породят и в случаи на извънредна протекция от страна родителите. За детето, което живее в „парникови” условия ще бъде много по-трудно да се приспособи към живота без изградения от близките му „защитен скафандър”. Отнемането на възможността детето самостоятелно да опознае света по пътя "пробата и грешката", стремежът да се подпомогне във всичко, за да не сгреши, го прави неуверено и провокир възникването на страхове.

Безразличието към детето, не по-малко от прекалената опека, може да бъде причина за пораждане на неувереност и възникване на страхове. Лишеното от емоционална подкрепа и общуване дете, остава без разбиране за света около него или с грешни представи, които строи само, без да има база от знания и опит. Това може да стане причина да се страхува от всичко, за което няма обяснение и да компенсира своето незнание с въображаеми и фантазни образи.

Предпоставка за възникване на страхове може да бъде и особено критичното отношение на родителите към детето. Ако често се отнасяме неодобрително към детето си, викаме му и го обиждаме, а то не е в състояние да разбере вината си, постепенно в него може да се зароди враждебност към нас. Тъй като за него е важно да продължи да ни обича, то може да пренася враждебното си отношение и страх от наказание за това върху други хора, предмети или ситуациии. Проблемът е в това, че страха има свойството да преминава от един обект на друг и да се разширява асоциативно.

Ситуацията, в която образът на детето не съответсва на родителския идеал, също може да доведе до състояние на несигурност у детето. Случва се родителите, разбира се с най-добри намерения, да внушават на детето си мисълта, че то не е такова, каквото трябва да бъде. Тъй като родителският авторитет за детето е като истина от последна инстанция, то започва с всички сили да се стреми да им угоди, за да постигне този идеал. Започва да се страхува да не разочарова родителя, става неуверено и боязливо, престава да проявява инициатива и смята себе си за недостоен за обич.

Преживявания, свързани с някаква форма на страх са най-характерни за децата в предучилищна възраст.

Разбира се, те могат да се проявяват под най-различни форми - като страх от тъмното, от самота или приказни герои. Това е така, защото именно в тази възраст се формира цялата палитра от емоции, придобиват се навици за защита и гъвкавост на поведението като цяло. Разбира се, това съвсем не означава, че страховете трябва да бъдат пренебрегвани, особено причините за тях. Най-разпространени в тази възраст са страховете от самота, нападение и приказни персонажи. По този начин, в предучилищна възраст страхът от самота се конкретизира в страх от нападение и се въплащава в лицето на страшни приказни герои. Когато детето остане само, без поддръжката на родителите си, може да изпитва чувство за опасност и инстинктивен страх от заплашващи го приказни персонажи. С други думи, то не се чувства толкова защитено, за да противостои в своето въображение на отрицателното въздействие на плашещите го образи. Ето защо е толкова важно в тази възраст родителите да проявяват емоционална отзивчивост. Ако тя е недостатъчна, това би могло да породи или засили безпокойството, неустойчивост на настроенията и капризност като средство за привличане на вниманието.

Детето би могло да използва страховете си, особено тези, които възникват преди сън, с цел привличане на вниманието на възрастните. Тогава родителите трябва да поговорят с детето, да му обърнат внимание без да са строги, изискващи и формални.

За преодоляване на тези преживявания, особено важна е ролята на бащата. Активното му участие в живота на семейството и възпитанието на децата е способно да окаже изключително положително влияние върху развитието на емоционалната и волева сфера на детето и това да доведе до чувство на защитеност и сигурност у детето.

Добре е, ако в подобни ситуации родителите подхождат уверено и спокойно към страховете на децата си. Това ще стабилизира психическото им развитие и ще помогне за постигане на тяхната самостоятелност.

Гергана Москова е магистър по психология, дипломирана в „Московски Педагогичеки Университет”.

Завършила е Следдипломна квалификация „Клинична и консултативна психология” в СУ „Св. Климент Охридски”.

Котерапевт в екип за индивидуална психоаналитична психодрама.