Отглеждане на екзотичен домашен любимец

Малчуганът отдавна те моли за домашен любимец, а ти все намираш причина да му откажеш - котето цапа, кучето трябва да се разхожда, жилището е малко, козината предизвиква алергии.

Защо тогава не му вземеш екзотичен домашен любимец?

Той е малък, заема скромно пространство и може да забавлява цялото семейство. И най-важното – екзотичният домашен любимец не е никак труден за отглеждане. Важно е просто да се съобразяваш с характерните му особености и да следваш някои основни правила.

И така, нека първо започнем с дефиницията за „екзотичен домашен любимец“. Обикновено в това определение се включват не толкова разпространените за отглеждане в домашни условия животинки като чинчила, хамстер, змия, тарантула, заек и т.н. Благодарение на екзотичната им природа, заложена да се проявява в естествения им див хабитат, те внасят много свежест и емоции в семейното жилище.

Както при отглеждането на традиционен домашен любимец, така и при отглеждането на екзотичен такъв, трябва да наглеждаш контактите на детето с него и да си готова да поемеш основните грижи за доброто му благосъстояние. Също така е важно да научиш малчугана да бъде нежен и внимателен, когато го гали, храни или привлича вниманието му, а след всеки досег с екзотичния домашен любимец, да си измива старателно ръцете. Прочети всякаква възможна литература за характерните особености на дадената животинка и следвай стриктно препоръките. Така например трябва да знаеш, че хамстерите не бива да пият вода (те си я набавят чрез храната), а влечугите се нуждаят от много топлина.

Ето кои са най-разпространените за отглеждане екзотични домашни любимци и какво основно трябва да знаеш за тях:

- Хамстер – не изисква много пространство и е препоръчително да живее самостоятелно, тъй като ревниво пазят територията си. Най-добре е да го настаните в клетка или аквариум, оборудвани с въртележка и дебела постеля от дървени трици, защото има нужда от материал за дъвчене и от пространство за упражнения.

С много търпение се поддава на дресировка, но тъй като е активен през нощта, вероятно няма да е на разположение на детето, когато то има желание да си играят.

Имай предвид, че хамстерът хапе в израз на самозащита, ако някой нарушава спокойствието му и това най-често се случва през деня, когато му се спи.

Така че предупреди малчугана да държи ръчичките далеч от клетката, дори когато го храни със свежи плодове и зеленчуци. Живее между 1,5 и 3,5 г., но има способността да изпада в летално състояние през зимата.


- Морско свинче – много подходящо за семейство с дете, тъй като се социализира лесно и хапе рядко, дори и при стрес. Хубаво е да се отглеждат по двойки, но от един пол. Заради по-големите си размери (в сравнение с хамстера) се нуждае от обширна клетка, както и от свободна разходка извън нея, за да се упражнява.

Много често, когато иска да привлече вниманието или очаква да бъде нахранено, издава един специфичен и изненадващо пронизителен писък.

Хранителният режим трябва да осигурява на морското свинче достатъчно количество витамин C (подобно на човека и неговият организъм не го произвежда сам) и твърди продукти. Средната продължителност на живота му е 5 – 7 г. и лесно се поддава на дресировка.


- Плъх – не е подходящ, ако в къщата има малко дете, тъй като хапе много силно, доста е игрив и буен и се нуждае от много пространство за движение. От друга страна е изключително интелигентен и общителен екзотичен домашен любимец и е препоръчително да живее в двойка.

Обича да се катери и да гризе, затова клетката трябва да е телена, с напречни пръчки, да е постлана с борова или кедрова дървесина и да е оборудвана с въжета, стълби, въртележки и всичко, което да привлича и задържа интереса му.

Плъхът също е нощно животно, затова клетката му трябва да е на относително тихо място, но не изолирана от семейните дейности и не на пряка слънчева светлина. Нуждае се от прясна вода, затова всеки ден зареждай поилката му. Живее около 3 г.

- Чинчила – с нежни и търпеливи грижи тази пухкава топка се поддава на дресировка и силно се привързва към собственика си, позволявайки му да я гушка и гали.

Тя е много дейна и игрива (най-вече през нощта), може да живее самостоятелно или в двойка. Нуждае е се от просторна клетка за упражнения и игри (по-добре на няколко нива с платформи и рампи) и предпочита умерените към ниски температури.

Задължително е да има уред за почистване на прахта от козинката й – това е истинско забавление за чинчилата. Много е чувствителна, затова трябва да е на тихо място през целия ден.

Обича рутината във времето за хранене и дори може да се стресира, ако графикът бъде нарушен. Нуждае се от продукти за хрупане, най-вече от трева с веднъж дневно витамини. Имай предвид, че храносмилателната система на тези животинки е много чувствителна, така че всяка промяна в режима им трябва да се случва постепенно. Живее около 15 години.

- Водна костенурка - водна или земноводна червенобузеста костенурка е за онези, които хем искат да усещат присъствието на домашен любимец, хем да не се налага да го обгрижват особено.

Живее в пълен с вода съд, с оформен алпинеум от декоративни камъни, върху които да излиза.

Нуждае се от ултравиолетова светлина и от филтрираща система за водата. Храни се с насекоми, късчета месо, храна за рибки и изсушени скариди.

Смята се обаче, че костенурките не са подходящи за дом с дете, тъй като са преносители на бактерията "салмонела".

- Зелена игуана – един от най-популярните за отглеждане екзотични домашни любимци. Но те не са за всеки.

Трудно се поддават на дресировка, стават агресивни и се нуждаят от стриктен режим. С възрастта нараства и дължината й, затова се нуждае от голям аквариум с флуоресцентна светлина и с друг светлоизточник, от наклонено дръвче за катерене, укритие, поилка и съдове за храната.

Храни се с точно определена храна като тиква, сладки картофи, някои видове зеле, но всичко нараязано на много ситно, нуждае се постоянно от прясна вода и от ежедневен прием на калций, но без добавки на витамин D3 (има токсичен ефект).

Задължително сложи 2 термометъра, които да измерват температурата в двата края на клетката – а тя трябва да е 25 - 30 градуса, за да усвои храната и калция. Игуаната изисква още редица сложни правила в отглеждането, но живее около 15 – 20 г.

- Леопардов гекон – достига дължина малко над 20 см. и шарката му наистина прилича на леопардова – жълто-бяла основа на черни точки.

Той е активен през нощта, сухоземен е, послушен и лесно податлив на дресировка. Но предупреди малчугана да не го държи за опашката, тъй като ще се скъса (защитна функция).

Все пак, ако се случи, обясни на детето, че скоро ще порасне отново. Тъй като, за разлика от другите видове гекони, няма палци не се нуждае от приспособения за катерене.

Може да се отглежда в групичка, но мъжкият да е един. Половинчати трупи, пещери, камъни и някаква растителност са идеалната декорация, която ще му осигурява убежище и сигурност.

Пясъкът не е подходящ за младите гекони, тъй като могат да погълнат песъчинките и да увредят червата си. Предпочитат по-заглушена светлина и температура между 24 и 31 градуса. Храни се предимно с насекоми и се нуждае от прясна вода.

Освен изброените екзотични домашни любимци, хората обичат да отглеждат и питони, тарантули, ангорски зайци, порове, жаби, дегу и мишки. Разбира се, ако искаш максимално да си спестиш тревогите, можеш да вземеш на детето папагал или златна рибка. Преди да вземеш решение обаче, помисли ще можете ли да осигурите на животинката необходимите условия и грижи у дома и ще се „разбира” ли с детето ви и с останалите членове на семейството.

Е, какъв екзотичен домашен любимец би си избрала?