Отделяне от майката

от 1

По време на бременността детето е неразделно от майка си. През първата година тя отделя по-голяма част от времето си на грижи за своето бебе. Но така или иначе настъпва време, в което за хармоничното развитие на човек е необходимо постепенно отделяне на децата от техните родители.

По време на бременността детето е неразделно от майка си. През първата година тя отделя по-голяма част от времето си на грижи за своето бебе. Но така или иначе настъпва време, в което за хармоничното развитие на човек е необходимо постепенно отделяне на децата от техните родители.


От раждането си до към първата година на детето, то се намира почти в пълна зависимост от своята майка - както психическа, така и физическа: тя го храни, преоблича, носи го на ръце, пее му и му говори. Затова отделянето от нея в този период е толкова трудно и предизвиква силна тревога.

Постепенно възможността за самостоятелно взаимодействие на детето с околния свят се увеличава. То започва да ходи и да се храни само, може да каже от какво се нуждае. Въпреки това и в този период раздялата може да предизвиква тревога. Защото детето не може да разбере къде отива мама, какво се случва с нея, когато я няма, колко време ще отсъства и ще се върне ли изобщо някога.

Какво чувства детето при отделяне от родителите?

Често може да се наблюдава ситуация, в която плачещото дете се успокоява почти веднага след като мама излезе и се чувства прекрасно по време на нейното отсъствие. Какво преживява детето тогава? Далеч не винаги детето се разстройва, защото се страхува от това да остане с някой друг. То е разтревожено от самата раздяла с майка си, защото не знае какво ще се случва с нея, когато отсъства,  не разбира защо трябва да излезе и колко дълго няма да я види - и именно на тези въпроси очаква да получи отговор.

Важно е да се спомене още едно условие, което влияе на детето при отделянето. Това е страхът на възрастния. На всички ни е познато тревожното усещане, когато трябва да оставим бебето си с някой друг. И ако не си даваме сметка за произхода на собствените си страхове и не сме способни да устоим  на плача, детото ни ще почувства това.

Случва се майката да преживява тревожно дори кратковременна раздяла и да не й се иска да оставя своето малко дете там, където нея я няма. Въпреки това настъпва време, когато това ще е само от полза за детето. Новороденото е почти през цялото време до майка си. В последствие детето започва да остава само в съседната стая или с някой друг, тръгва на детска градина, училище и престава да се нуждае от постоянната подкрепа и присъствие на майка си. Става самостоятелно.

Отделянето е част от процеса на съзряване на личността. Трябва да се намери възможност да се даде независимост на детето в достатъчно безопасно и структурирано място с квалифицирани специалисти (бебешко училище, детска градина, организирани детски екскурзии, летен лагер). Важно е да разберем, че отделянето способства превръщането на детето в самостоятелна и зряла личност.

Както заявява английският педиатър и психоаналитик Доналд Уиникът,  раздялата не е еднократен акт, а процес, който особено в началото, е придружен от чувство на силна тревога. Намирането на правилна дистаниця е много трудно. Майката е склонна или да се вкопчи, или да се отчужди, затова тя също трябва да бъде подкрепяна да развие своите способности за грижа и отделяне от детето.

Отделянето на детето от своите родители е естествен и необходим процес, който му позволява да опознае себе си, своите сили и възможности.

 

 Гергана Москова е магистър по психология, дипломирана в „Московски Педагогичеки Университет”.

Завършила е Следдипломна квалификация „Клинична и консултативна психология” в СУ „Св. Климент Охридски”.

Котерапевт в екип за индивидуална психоаналитична психодрама.