От опита на топ детегледачките

Почти всеки родител се среща с невероятно широк спектър от проблеми с децата си. Всяко мъничко същество е уникална личност и със сигурност крие много изненади, които понякога радват, а понякога хвърлят близките му в ужас и разочарование. Възпитанието на децата си е цяло изкуство, неравен път с много препятствия, по който родителите падат и стават, но в крайна сметка любовта и строгостта ги водят до финала. Опитните детегледачки имат широк поглед върху проблемите, тъй като през ръцете им са минали много деца, съответно и много различни случаи. Ето и съветите на най-добрите, които черпят от безценния си опит и оформят няколко извода за удобство на всички родители.

 
Имам две деца – момиче на шест и момче на две години. По принцип се разбират добре, дори ревността поизчезна и сега делят една стая. На каква възраст е подходящо да ги разделя в отделни помещения, за да се избегнат проблеми, спорове и караници и да се съобразя с половото им развитие?

Наистина въпросът за съжителство на две деца от различен пол в по-маломерни жилища в един момент неминуемо се оказва на дневен ред. Ако имаш възможност да смениш жилището или да преобразуваш още една стая в детска, най-добре е да го направиш още сега. Въпросът не е само в половото съзряване, а и в различния режим на децата, което в един момент започва да пречи на едното със сигурност. Най-често страда по-малкото. На по-голямото му предстои започване на училище, значи със сигурност ще има нужда от място, където да се отдели, за да учи на спокойствие. Началото на училищния период е и стрес за него, така че със сигурност ще има нужда от специално внимание и лична територия, в която другото дете да не го дразни и да не се намесва. Ако нямаш възможност да отделиш децата, опитай се да разделиш стаята им на неприкосновени зони, дори можеш да сложиш параван или временна завеса. Освен това, всяко дете трябва да има свое собствено легло, общото не върши работа.

Наскоро се ожених повторно, но проблемът е, че синът на съпруга ми не се разбира с моето дете и освен това не ме приема. Това много усложнява и утежнява семейната атмосфера и не знам как да се справя.

Наистина подобна ситуация поражда сериозно напрежение и проблеми. Промяната в семейното положение се отразява много сериозно на детската психика и съответно изисква дълго време за адаптация към новата ситуация. Понякога доста по-дълго, отколкото на съпрузите им се иска. Децата са свикнали с определен модел и приемат много болезнено, когато той се разруши. Често смятат себе си за виновни или търсят друга мишена за гнева и притесненията си. Затова не се отчайвай, времето лекува всички рани. Нужно е огромно търпение, любов и дискретност. В никакъв случай не приемай това поведение като постоянно, то ще се промени рано или късно с израстването на детето. Любовта и вниманието ще дадат резултат. Позволи на детето да изрази чувствата си, дай му знак, че го разбираш и не го обвинявай за емоциите му. Не се стеснявай да показваш любовта си към баща му, нека детето види, че той е щастлив с новата си съпруга. Нека всичко да е в рамките на разумните граници, все пак децата не бива да са свидетели на по-интимни отношения. Създайте нови семейни традиции – например редовни излети, посещения на кино, зоопарк или увеселителен център. Съвместните изживявания и веселби стопяват напрежението. Уважавай личното пространство на детето и му създай домашен уют и комфорт. И разбира се – отнасяй се по равно и към двете деца – както в любовта, така и в строгостта. А когато се налага по-строго възпитание, винаги бъдете единни с бащата. Децата трябва да видят, че се подкрепяте, за да не правят опити за манипулация. Показвай уважение към бившата съпруга пред детето.

Дъщеря ми е на седем години и много обича да си гризе ноктите, особено като седне пред телевизора. Опитах какво ли не, но нищо не помага.

Този навик е много разпространен сред децата и сред възрастните дори. Около една трета от мъниците от седем до десет години си гризат ноктите. Обяснението идва най-вече от стреса, който те изживяват в този период. Това е преходен момент, в който трябва да се адаптират към нови условия, училище, нова среда, нови приятели – не малко фактори за една детска психика. При някои се отразява в скубане на кожички, гризане на устни, често почесване или подръпване на косата. Всичко това е признак на скрит страх, напрежение и тревога. Възможно е детето да страда от липса на внимание от родителите. Съвсем вероятно е и часовете пред телевизора да са причина, опитвай се да ограничаваш престоя пред екрана максимално. Детската психика не е укрепнала и изградена и дори анимационните филмчета, които преливат от насилие, могат да се отразят негативно.
Важното е първоначално да определиш причината, която предизвиква тази реакция. Опитай се да промениш факторите, които провокират гризането на нокти. Замени телевизора с други занятия, запиши детето на спорт, излизайте по-често на разходки, говори с него редовно – разказвай му своя ден, емоциите ти, притесненията ти, интересувай се от неговите проблеми, радости и неволи. Важното е да промениш ситуацията, а не да се опитваш да променяш детето. В никакъв случай не наказвай мъничето за вредния му навик.
Намери занимание за ръцете – нека да рисува, изрязва, апликира или моделира с пластелин. Може да го накараш да ти помага в домакинството с нещо лесно. Хитър начин е да нарисуваш красиви фигурки на ноктите, детето по-рядко ще ги гризе, за да не ги развали. Не повишавай тон и не се карай, говори спокойно и с много любов в гласа. Можеш да използваш и специалните лакове за този случай – покрития, които предпазват нокътя и имат силно неприятен вкус. С времето постепенно проблемът ще отмине, не очаквай моментално прекъсване.

От известно време спорим с мъжа ми дали трябва да възнаграждаваме детето за добре свършена работа с пари. По принцип аз не съм съгласна с този вид стимулиране. Как да постъпя?

Децата в училищна възраст вече имат нужда от джобни пари, но това е отделен въпрос. Важното е да знаят, че това не са средства, които му се полагат като награда за добри дела. Целта на джобните пари е да свикнат с употребата им и с управлението им. Наградите за добро поведение не бива да се измерват в парични знаци. Доброто не бива да се принизява до парите, децата ще останат с впечатлението, че то може да се купи или продаде. Доброто и правилните постъпки са в областта на моралните категории, които не се съизмерват с материалното. В противен случай ще установите много лоша практика, в която детето ще започне с времето да ви „продава” своята помощ и да смята това за съвсем нормално.
Когато определяш джобните пари, седни с детето и му обясни за какво е точно сумата. Нека има за транспорт и закуска и малко отгоре, за нещо което то прецени. Определи му срок за тяхното харчене и не му давай повече ако ги свърши предварително. А що се отнася до възнаграждение и наказание – то не трябва да е под формата на пари. За поощрение може да послужи похвала, подарък, кино, разходка или пътешествие – в зависимост от случая. Подобни неща имат по-силно въздействие и са много по-възпитателни.