От къде идват комплексите при децата?

Комплексите имат различна интензивност и сила, но най-мощни са тези, нанесени в ранното детство.

Темата за комплексите е присъствала в изследванията и клиничните наблюдения на много специалисти, занимаващи се с психичното здраве. Комплексите могат да присъстват при всеки от нас, независимо от пол и възраст, от времето и мястото (в семейството, детските ясла и градина, в училището, на работното място), както и от хората, които имат пряко участие във формирането им (родители, братя, сестри, роднини, съпрузи, приятели, преподаватели, колеги, началници и др.).

Какви биват комплексите?

Днес са известни много и най-разнообразни психологически комплекси, познанията за които ни помагат да попречим на вредното влияние на вътрешните личностни конфликти. Комплексите могат да се зародят много лесно – понякога е достатъчна една критична или обидна дума от значими хора (родители, приятели, учител). Според Юнг при жените доминират комплексите, отнасящи се до дома, семейството, бременността, децата, съпружеския живот, а при мъжете преобладават комплексите, свързани с общественото положение, престижа, успеха, кариерата и парите.

Като най-мощни могат да се определят следните комплекси:

• параноя (патологично надценяване на личното Аз, вид невроза, която се дължи на силно развито чувство за малоценност, съпроводено от огромна гордост);
• мегаломания (патологично състояние, което се разглежда като разрастване на параноята, проявяващо се чрез крайности, с подсъзнателни и грижливо прикрити завист и егоизъм);
• комплекс за малоценност (характерна е загубата на доверие в себе си и в своите способности);
• комплекс за превъзходство (може да се прояви във връзка или като компенсаторна реакция на комплекса за малоценност);
• комплекс за изоставеност (явява се вследствие на недостатъчна любов, на дълбока самота и огорчение);
• комплекс за отхвърленост (човек се чувства изолиран, изоставен или пренебрегван от хората около него);
• комплекс за вина (проявява се с постоянно чувство за вина и страх да не се сгреши и вътрешната увереност, че не се действа, както е необходимо);
• Каинов комплекс (изразява враждата между хората, свързан е с взаимоотношенията в детството и по-точно с братята и сестрите);
• Едипов комплекс и комплекс на Електра (изразяват се чрез голяма любов към родителя от противоположния пол и враждебна ревност към другия родител).

Безсъзнателно внушение

Понякога родителите в стремежа си да провокират добро поведение, без да осъзнават, „засаждат“ не малко комплекси в детската психика. Един от най-силните способи за формирането на комплекси е използването на чувството за вина. Често използвани са изрази като: „Нямам нужда от такова лошо дете“, „За теб правя всичко, а ти...“, „Не искам да те виждам повече“ и т.н. Предполага се, че детето слушайки подобни упреци, се чувства виновно, че не е оправдало родителските очаквания или пък че не е направило нещо както трябва и има желанието да се поправи и да стане „добро дете“. Че какво лошо има в това ли? Лошото е, че чрез такъв образ се реализира една твърде жестока директива „не живей“. (Американски психолози формулират 12 „родителски директиви“, които се залагат у нас до 6-годишна възраст и всъщност представляват „скрити заповеди“, чието неизпълнение води до чувството за вина.). Детето започва да се възприема като пречка в живота на родителите, като вечен длъжник за онова, което са му дали. И започва да се опитва да стане такова, каквото родителите му искат да го видят. „Играта“ в тази неразрешима за малкото човече ситуация може да продължи до безкрай. Резултатът ще бъде комплекс за вина и малоценност.

„Мъничка“ измама

С изрази като: „Ти се роди и проблемите започнаха“, „С теб само се ядосвам и нямам време за нищо“ ти всъщност прехвърляш на детските плещи отговорността за собствените си проблеми. А това се явява психологическа измама. Защото вие знаете, че детето няма никакво участие в приемането на решението да се роди. Това е напълно ваш избор и отговорността съответно е ваша. За това не е нужно да чакате благодарност, че сте дали живот, а бъдете благодарни, че природата ви е дарила с най-ценния дар. В противен случай детето може да стигне до извода, че би било по-добре, ако просто го няма. Оттук идват комплексите за изоставеност и отхвърленост. Тогава то „включва“ програмата за самоунищожение – чести боледувания, наранявания, травми (в последните години се засили психосоматиката при децата). А на по-късен етап идва опасността от алкохолизъм или наркомания. За да не се стига до това детето трябва да усеща собственото си съществуване като източник на радост и щастие за околните. И накрая подобни ситуации на „мънички“ измами могат да затворят вратите към самореализация, тъй като детето се старае постоянно да „отговаря“ на чужди изисквания и желания. От една страна свиква за всичко да получава наставления от мама и татко, от друга получава от тях упреци за неспособността си да решава проблемите и да отговаря за своя живот.

Напук на всичко

Според наблюденията на психолозите, 90% от подрастващите, които имат един или друг проблем, са деца, които не са обичани достатъчно и подсъзнателно изпитват чувство за вина пред своите родители. И само в много редки случаи може да става дума за вродена патология на психиката. Обикновено такива деца демонстрират провокационно-хулиганско поведение и подсъзнателно се стремят към наказание.

Общоизвестно е, че наказанието снижава чувството за вина или това е неосъзнат опит да снемеш вътрешното напрежение. Така подсъзнателно детето избира моменти, когато може да се чувства виновно за нещо конкретно, определено и разбираемо.

Мнението на специалиста
Даниела Стоянова, психолог
За да предпазим децата си от формирането на комплекси, които са пречка за нормалното функциониране на личността и за създаване на чувство за удовлетвореност и щастие, имай предвид следните съвети:

*Не насилвай малкия човек. Успех ще постигне по пътя на убеждението, а не на принудата.

*Не критикувай детето пред други хора.То е чувствително към нетолерантно отношение и по този начин ще се засили негативизма му.

*Никога не го третирай с отношение на незнаещо дете – няма нещо, което да го обезкуражава повече.

*Не давай лъжливи обещания – по този начин ще избегнеш недоверието.

*Отнасяйте се с детето като с приятел – така ще затвърдиш чувството му за значимост и ще поддържаш доверието.

*Нужно е твоето разбиране и насърчение, а не непрекъснати критики и каране. Освободи се от постоянния стремеж за контрол и желание да доминираш над детето, не го предпазвай от всичко. Анализирайте ситуациите и заедно правете изводи в случаите, когато детето е сгрешило.

*Давайте възможност на детето да прави избор – само да решава какво да облече или какво да яде, за да не се чувства засегнато от това, че го контролираш непрекъснато.

*Хвали и окуражавай детето – насърчавай го, когато виждаш, че полага усилия да се държи добре, хвали го за доброто му поведение. Извини се, ако си постъпила неправилно.

*Изслушвай внимателно малкото – интересувай се какво прави и какво чувства. Успокой го, че силните чувства са в реда на нещата, стига да са изразени по подходящ начин.

*Бъди последователна и избягвай да насаждаш у детето чувство за вина, особено в случаите, когато използваш манипулативни методи, за да се справиш с „лошото” му поведение.

*И нещо много важно – всяко дете има нужда от много обич. Обичта е най-важният елемент от позитивното възпитание и най-далеч от комплексите. Колкото по-често показваш на твоето съкровище любовта си, като го прегръщаш, целуваш и казваш „Обичам те!”, толкова по-силно детето ще иска да докаже, че я е заслужило. Твоята обич помага да детето да бъде уверено в себе си и да има самочувствие.

Автор: Борислава Байкушева-Бонева
Консултант: Даниела Стоянова, психолог