От какво се страхуват децата

Детската психика е крехка и лесно наранима. Много често ние, родителите, не си даваме сметка за това в ежедневието. Детските страхове са нещо изключително важно и не бива да бъдат пренебрегвани с идеята, че ще отминат с времето.

Често не усещаме кога се пораждат, кое ги поражда и какво рисува детската фантазия. Понякога причината сме самите ние – родителите, понякога съвсем невинни фактори от действителността около нас, шумове, непознати хора, животни или предмети. Ето и най-често срещаните ситуации.

Преди сън

Децата около три годишна възраст нерядко изпитват страх от тъмното. Каквото и да правиш, каквито и приказки да му разказваш, да го увещаваш или убеждаваш, страхът е по-силен от думите. Изразява се в плач, нежелание да ходи само по коридора например или до стаята си. Не иска да си легне само, да е без нощна лампа или поне с отворена врата. Понякога такъв страх се появява не преди сън, а посред нощ, когато детето се буди и видимо плаче без причина. Възможно е да се е стреснало от сън или просто да се е събудило и тъмнината и тишината да са го уплашили. Детето има нужда от време, много ласки и любов, за да преодолее това.  Важното е да си търпелива, да го гушкаш и да го разсейваш. Не му разказвай приказки с опасни и страшни герои, избягвай чудовищата, змейовете, изобщо персонажите, които могат да насадят страх, защото в детската фантазия те не само че оживяват, но и населяват тъмните ъгли на стаята или се „появяват” през нощта.

Третата годинка е специфичен период от развитието на детето и често се появяват различни страхове. Това е нормално и не бива да се притесняваш, че детето ти страда от някаква болести или се отличава по някакви странни критерии от връстниците си. Детето вече е достигнало определено ниво на развитие, осъзнава ясно обкръжаващата го среда, в същото време активно възприема и интерпретира нови впечатления. На тази възраст вероятно посещава детска ясла или градина, значи провокациите, новостите и впечатленията са още повече. В същото време се сблъсква с неща, които не може да си обясни и това понякога предизвиква страх и тревожност.

Мамо, къде си?

Четири, пет годишните се сблъскват и с друг характерен страх – дали винаги мама и татко ще бъдат до тях. Липсата на родителите безпокои децата още с раждането им, но тук става въпрос за нещо по-специфично. Става въпрос за страха от изоставяне или смърт. Обикновено доста деца на тази възраст знаят, че на света се появяват бебета, че порастват, стават възрастни и накрая отиват на небето или просто изчезват. Зависи от родителите точно каква идея са обяснили на мъничето. Това е и периодът на безкрайното задаване на въпроси. Така че очаквай много от рода на „Какво е да умреш?”, „Какво е завинаги?”, „Къде отиваш после?” и други подобни. Но най-обезпокоителното за едно детско съзнание е идеята, че някой ден в възможно мама и тате да ги няма, това създава огромен страх и тревога в детската душа. Затова може би трябва да изчакаш с обясненията или да му представиш християнската идея за задгробния живот, в която близките не просто изчезват завинаги, а се пренасят на много по-хубаво и интересно място. Важното е да обясниш с прости думички идеите на детето, а не да отклоняваш въпросите с аргумента, че то е още малко и не разбира. Децата разбират много повече, отколкото ние възрастните си представяме. Може да онагледиш обясненията с примери от околната среда, например живота на едно цвете или сухо листо, което в началото е било пъпка, след това се е разлистило и е било свежо и зелено и накрая е изсъхнало и се е отронило от дървото.

Приказни герои и страшилища

Най-често срещаният страх във възрастта от три до пет-шест години, когато детската фантазия е във вихъра си и в детската глава попада огромен набор от информация, впечатления, приказки, филми, ситуации и за съжаление дори компютърни игри. Безжалостните, страшни, зли и отмъстителни герои оживяват с двойно по-голяма сила, спрямо положителните герои. Негативният образ е по-наситен с цветове и характеристики и не случайно именно той оживява с пълна сила в съзнанието на детето, предизвиква страхове, плач, неспокоен сън и нервност. Внимателно подбирай приказките, филмите, ограничавай телевизията, нека детето не гледа предавания и филми за възрастни, където насилието, грубият език и пошлите сюжети преливат. Отделяй повече време на детето, разсейвай го от страховете му. Стресът се лекува най-добре с много любов, разходки и игри на зелено и общуване с връстници и животни.