Особености на бебешката храносмилателна система

Малкото дете не е просто умален възрастен. Неговият организъм има редица особености, с които трябва да се съобразяваме.

Затова храненето е не само любов и грижа към детето, но и наука, съобразена с храносмилателната му система.

Устата на новороденото е малка, но разполага с голям и силен език, устните са с добре развита мускулатура. И това не е случайно. Тези „екстри” са необходими на бебето да суче. Лигавицата на устната кухина е нежна, ранима, често хваща гъбички, ако не се спазва необходимата хигиена.

В началото слюнката на бебето е малко, но към четвъртия месец количеството се увеличава. Така бебето се подготвя не само за никненето на зъбите, но и за предстоящото захранване. И тъй като нямат изграден навик да поглъщат слюнката, чувството е, че извира водопад от устата им.

Хранопроводът също притежава някои особености.

Мястото, където влиза в стомаха представлява мускулен пръстен, който до третия месец е функционално незрял и стомашното съдържимо лесно се връща през хранопровода и оттам в устата. Затова малките бебета често повръщат. Това не е безобидно състояние, стомашния сок дразни хранопровода и може да го възпали, при обилни повръщания бебетата спират да наддават.  За тези деца има специални храни и лекарства, те трябва да се поставят да спят под 30 градуса наклон.

Стомахчето на новороденото е съвсем малко, събира едва 10-15 милилитра, което е около една супена лъжица.

Постепенно се уголемява и към десетия ден достига около 90 мл. Така че,  не се притеснявай, че в първите дни имаш малко кърма, детето не може да поеме повече. А и тя е доста концентрирана и хранителна. Нарича се коластра. В кърмаческа възраст активността на стомашния сок и ензимната активност са три пъти по-ниски от тези на възрастния, затова храненето се съобразява с това. Морфологичния строеж на стомаха и секреторната му активност се изравняват с тази на възрастния чак към седмата година. В кърмаческа възраст стомахчето се изпразва за 2-3 часа при кърмените и малко по-бавно при изкуствено хранените деца.

Червата на новороденото са сравнително дълги, но със слабо развита мускулатура и недоразвити жлези.

Слабо развити са и коремните мускули, затова изхождането на бебетата е трудна работа. Те пъшкат, гърчат се макар да нямат запек, защото коремната преса на възрастните, която улеснява този акт при тях липсва.

Чревната лигавица има повишена пропускливост за неразградени частици на белтъчни молекули, лекарства, отрови, бактерии и създава условия за развитие на алергии.

Затова ранното захранване и неподходящата храна могат да създадат проблем както в момента, така и в дългосрочен план.

Инфекциите също бързо се разпространяват през пропускливата лигавица и чрез богатата мрежа от кръвоносни съдове, лесно проникват и токсините. Друга особеност на червата е голямата им подвижност. Това е предпоставка за инвагинация (вмъкване на черво в черво, преплитане на червата).

Инвагинация може да се получи и без видима причина, но неподходящата храна може да усили перисталтиката и да създаде сериозен проблем. Признаци на инвагинация са неистов плач на бебето, спира да се изхожда, но може да се появят и редки изпражнения с кървави следи. Коремчето става твърдо, болезнено, често има повръщане.

Нормално кърмачето се изхожда по голяма нужда от един до седем пъти в денонощие, на практика може да цапа всяка пелена.

Изкуствено хранените често получават запек, но адаптираните млека доста се усъвършенстваха и този проблем се среща все по-рядко.

Някои кърмени деца се изхождат веднъж на няколко дни без да имат запек. Причината е, че толкова добре усвояват кърмата, че няма какво да изхвърлят.