Основни правила във възпитанието

Повечето от нас имат представи за възпитанието, изградени на базата на детски спомени, на примери от семейството или от наблюдения около себе си. Преди всичко е важно да знаеш, че твоето дете е уникално и има нужда основно от обич, търпение и насърчение. Не робувай 100% на установени клишета, експериментирай и гради отношението си по усет спрямо детето. Твоята интуиция понякога е най-добрият съветник. Преди всичко възпитанието не е система от позволени и забранени неща и съответно от похвали и мъмрене и наказания. Това е изключително остарял метод, който е възможно най-далеч от естествените и любящи отношения в едно семейство.
Със сигурност ще настъпи момент, в който ще установиш, че повтаряш изречения и се тревожиш за неща, за които и твоите родители са настоявали, а ти си се дразнела. Но това е съвсем естествено и не означава, че трябва да отхвърлиш всичко, което са ти дали възрастните. Вземи най-доброто то тях и добави свое.

Защо все пак е нужна дисциплината
Въпреки, че има съвременни идеи, които изцяло отхвърлят налагането на всякакви правила и норми за малките, резултатите показват, че е по-добре да им помогнеш да се адаптират в обществото по по-лесен начин. В крайна сметка има основни морални ценности, норми на поведение и на самосъхранение, които трябва да предадеш на малкото съкровище. А това не става без дисциплина. За да се превърне едно дете в отговорна личност, трябва да познава определени граници, да може да носи последствия от действията и думите си и да прави ясна разлика между добро и зло.
Успешната дисциплина не е лесно занимание, тя трябва да бъде справедлива и последователна. Ако променяш правилата и самата ти не си сигурна в тях, детето ще бъде объркано и в крайна сметка неточните послания не ще успеят да изградят някакви здрави основи.
Разбира се, ако родителите са двама, задачата се улеснява. Любовта, постоянството и взаимопомощта в семейството са прекрасен начин на възпитание.
Отговорността на бащата и на майката в отглеждането и възпитанието на едно дете е абсолютно равна. И това е независимо от факта че таткото ходи на работа или се занимава с нещо друго. Идеята, че основно майката носи отговорност е патриархална отживелица, която обслужваше чудесно мъжете в обществото ни. До такава степен се е насадил погрешния модел в съзнанието ни, че и много жени мислят по този начин – бащата работи, а майката възпитава и отглежда. За щастие този погрешен модел се разчупва, макар и твърде бавно. Никой не може да замени влиянието на бащата върху детето, пък било то и най-грижовната майка, баба или дядо.

Докато расте детето, растем и ние
Никой не се е родил научен. Още от ден първи ние се развиваме като родители заедно с мъничкото бебе, учим се да живеем заедно, да съпреживяваме, да се грижим един за друг и да установяваме нови семейни отношения. И така възпитанието на детето започва още от ден първи. Важното е то да получи максимални дози любов, нежност и спокойствие. Нежният глас на мама и тати действа по вълшебен начин, а физическата близост е най-хубавото, което може да получи всяко крехко същество. Постепенно детето се научава да различава интонацията, изражението на лицето, очите. Всичко това му носи послание. То започва да се самовъзприема, чрез това което вижда, чува и усеща.
Дори разговорите между големите, езикът на тялото им и цялостното поведение въздействат на мъничето.
С порастването започват да важат нови правила. То изследва света около себе си пипайки, лапайки и дори рушейки. Това е част от неговото израстване и със сигурност има влияние върху оформянето на личността му и неговото самовъзприятие.

- Не заливай детето с постоянни забрани. Ако се притесняваш от опасни предмети, по-добре просто ги дигни високо или ги прибери. Обезопаси бойното поле и остави мъничето да изследва. Не потискай любопитството и експериментите му, защото те са в основата на творческото мислене.
- Избирай внимателно битките си. Не се карай за всяка глупост. Забранявай му само неща, които застрашават неговата сигурност.
- Поощрявай го с думи и прегръдки. Нека детето да има самочувствие, че върши нещо, което радва любимите му хора. Това може да е нещо съвсем дребно, няма значение какво. Постепенно то ще получи самочувствие, че е ценено и обичано и по този начин. Поощренията са много по-силно оръжие във възпитанието, отколкото постоянните забрани и критика. Не критикувай личността на детето, а поведението му.
- Не забравяй да казваш и показваш, че го обичаш. В никакъв случай не му се подигравай и не го наричай с обидни епитети. Това действа направо разрушително за всяка личност, а какво остава за едно дете.

Прекарвайте повече време заедно
Формулата „мама, тате и аз” е златна. В съвместните занимания могат да се изгладят всякакви проблеми. Примерът на мама и тати в определена ситуация действа по-силно и от най-задълбочения и вдъхновяващ разговор. Колкото и да се опитваш да го научиш на нещо, детето ти ще наблюдава вас двамата и така ще попие информацията, която се опитваш да му наливаш в главата. Наистина е предизвикателство в натоварения работен ден да намерите време, в което да сте заедно, но си заслужава. Това е най-доброто, което можеш да дадеш на своето дете. Играйте заедно, спортувайте (ако детето е по-голямо), гледайте заедно филм или четете книга на глас дори. Задължително поне едно сядане около масата трябва да е заедно. Изобщо, както виждаш, някои стари традиции не са никак за изхвърляне. Обсъждайте заедно различни теми и ако е възможно освободете уикендите от работни задължения. Може да си установите и специфичен семеен режим. Например детето да има определен ден от седмицата в който отива само с татко по музеите или в библиотеката, и само с мама в друг ден, когато даречем спортува или ходи на кино.
Споделяй пред детето проблемите си, обсъждайте ги заедно и търсете решение. Дори и то да е по-малко, можеш да му обясниш по-простичко ситуацията и да го попиташ какво то би направило в този случай и защо.
Няколко златни правила
- без викане
- без клетви
- никой не си тръгва от стаята преди разговорът да е свършил
- без обиди
- без сравнения с други деца
- без напразни обещания и залъгване
- и разбира се без бой

Важно е и да се вслушваш в детето си. Обърни му внимание когато много напористо иска да ти каже нещо, дори да е глупаво или маловажно според теб. Обсъждай с него проблемите му. То трябва да знае, че може да намери в теб или баща си приятел, добър слушател и съветник на който може да разчита. Освен това, по този начин разбира, че е то е важно за теб и това действа положително на самочувствието му.

И не забравяй да му обясняваш смисъла на правилата, които му налагаш. То трябва да знае защо са установени и какъв е смисълът им. Не подценявай малчовците, те разбират, стига да им обясниш.
Възлагай му отговорности, малки задачи, които детето да свърши. Така ще се чувства съпричастен към семейството и е добре да възнаграждаваш всяко усилие с похвали.
Нека наказанията да са свързани предимно със сериозни разговори или отнемане временно на нещо любимо.
Търси алтернативни варианти. Когато детето е в опозиция, говори с него, научи се да преговаряш с него. Така и то ще свикне, че нещата не стават само с тропване на крак. Дай му възможност да избере между алтернативни варианти, които устройват и теб.
Не забравяй, че ушите и очите на детето са винаги насочени към родителите. Вие сте модел за подражание. Спазвайте правилата, които сте му наложили, показвайте си взаимно любов, уважение и нежност, помагайте си, бъдете честни и щедри и... резултатите няма да закъснеят.