Основи на детската безопасност

Няма родител, който да не се тревожи за сигурността на децата си, особено в нашето общество, където няма реална защита на гражданите, а самите те обикновено остават съзнателно слепи за престъпленията, които се случват буквално пред тях.

Постепенно, с порастването на децата ни, се изправяме пред задачата да им обясним, че около нас не живеят само приказни герои, а и хора, които могат да им навредят и то сериозно. Става въпрос за много деликатни разговори, които притесняват както възрастните, така и децата. Въпросът е как да намериш точната граница и да обясниш на детето реалните опасности, така че да ги осъзнае, но без да го караш да се плаши до смърт и да сънува кошмари.

Децата във възрастта около пет години са съсредоточени в настоящето, те живеят тук и сега. Не ги интересуват абстрактните и принципни формулировки на възрастните от рода на „евентуално”, „може да се случи” или „има опасност”. Те не искат да чакат, всичко което е реално за тях се случва на мига. Но, това не означава, че не те слушат, когато им обясняваш нещо. Затова е важно да улучиш момент, в който детето ти не е разсеяно от нещо по-интересно и да подбереш правилните думи и примери.

В общи линии, повечето деца в предучилищна възраст чуват от родителите си основно „Не говори с непознати!” и „Не отваряй на непознати!”. Но дали това е достатъчно, за да предпази мъника от неприятни ситуации и инциденти?

Специалистите по детска психология и педагогика смятат, че трябва по-подробно да се обяснява на децата, защо им се налагат тези правила и другият важен момент – да им се обясни кои точно са непознатите. Нещо, което ние възрастните знаем, но децата няма как да разберат ако не се постараем да изясним този образ. Освен това, детето вижда, че ти разговаряш с непознати, докато на него му се забранява. Така в съзнанието му постъпват противоположни сигнали. В този случай се препоръчва да обясниш на детето при среща с непознат винаги да потърси възрастният, с когото е излязло и едва в негово присъствие да си позволи разговор. Ако пък непознатият го покани някъде, задължително детето трябва да знае, че първо трябва да потърси близкия с когото е навън.

Така или иначе малките деца са лесна мишена и могат да бъдат излъгани много бързо. Затова е добре да установиш едно основно правило, когато сте навън, детето трябва да свикне да те уведомява къде отива при всяко кривване от маршрута или мястото където сте седнали. Нека му стане навик и нещата ще са по-ясни и спокойни, трябва да ти съобщава дори да отива до близкия пясъчник или до тоалетната. Разбира се, така или иначе, това не отменя правилото, че когато сте навън заедно с мъника, очите ти трябва да са изцяло върху него.

Използвай наблюдателността на детето. Те веднага забелязват поведение, което излиза извън рамките на правилата, които познават. Много често дори по между си се карат с аргументи от рода на „моят татко каза така”. Вслушвай се внимателно в разказите на детето ти, когато се връща от игра или от детска градина. Много често то отбелязва как някое дете е свършило нещо нередно. Избягвай да даваш оценки на другото дете, но задължително похвали твоето, че е много наблюдателно и е добре, че забелязва тези неща.

Друг важен момент от целия процес е опознаването на собственото тяло. Постепенно ще трябва да изхвърлиш смешните названия и да въведеш истинските, да определиш неприкосновените зоните, които дори ти не бива да пипаш. Обясни му, че гениталиите му са територия, която е само за него. Детето трябва да познава частите на тялото си и да ги назовава, да знае границите и да му се обясни, че никой няма правото да ги докосва. Ако детето не знае и не може да назовава интимните си части, много е вероятно ти просто да не разбереш ако се случи инцидент или види нещо нередно около себе си в това отношение.

Трябва да обясниш на детето и две абстрактни понятия, които не са заложени в съзнанието му – добро и зло. То трябва да прави разлика между тях, за да може да се защити и да реагира адекватно. Можеш да го направиш с помощта на приказки, старите класически приказки с хубави поуки накрая вършат чудесна работа. Примери от ежедневието и взаимоотношенията в семейството и с познатите на детето също са подходящи. Помогни му да осъзнае, че когато нещо се случва против волята му, когато непознати го канят някъде или го докосват, значи това е нещо лошо и детето има пълно прави да вика или да заяви, че не иска да бъде закачано. Задължително трябва да подчертаеш, че не е срамно да вика с пълно гърло, когато се почувства застрашено. Някои приказки внушават срам от страха, много измислени герои са безстрашни, а лошите образи са на страхливци. Това внушава на децата идеята, че не бива да се показват като страхливци, затова обясни на твоето, че в някои случаи е направо задължително да покажат шумно страха си.

Научи детето да прави разлика между доброто и лошото докосване. То трябва да знае границите и в чисто физически план. Хващането за ръка или кратката прегръдка са в белия списък. Но му кажи, че ако прегръдката е по-дълга, ако има изненадващи целувки и то не по бузките, а по тялото, ако го докосват по гениталиите, значи това е сигнал за моментална реакция.

Детето трябва да знае и дори да носи информацията за себе си. Постарай се то да знае наизуст точния си адрес и твоя телефон и разбира се трите си имена. Добре е да знае и трите имена на майка си и баща си. Изобщо колкото повече информация има за семейството си и адреса си, толкова по-добре.
Обясни на детето си, че тези данни могат да му помогнат ако е изгубено или взето от чужд човек. Нека не се притеснява да говори с полицаите, даже го запознай с някой. Обясни му, че те могат да му помогнат в случай на беда и информацията за адреса и името ми ще им е от полза.
Добре е да знае и няколко телефона по спешност. Освен на родителите си, то трябва да има под ръка или да научи телефона на полицията. Нека детето знае, че може да рецитира тази информация и на други освен на теб и баща си, иначе в случай на беда мълчанието няма да му помогне.

Детето трябва да чувства, че ти си му приятел, а не строг съдник. В противен случай няма да споделя нищо с теб, а това е пагубно що се отнася до сигурността му. То не трябва да има никакви тайни от теб. Обясни му, че ако друг възрастен го заставя да има тайни от теб и го заплашва, то веднага трябва да ти каже. Доверието по между ви е изключително важно. Много често насилниците принуждават децата да мълчат със заплахи, че ще пострадат те или близките им. Именно затова е важно да уточниш на детето да ти разказва всичко, което го плаши или притеснява.