Осиновяване на дете – втори шанс за семейство

• от 1

Осиновяването на дете е тема, която в никакъв случай не може да се изчерпи в няколко реда.

Осиновяването на дете е тема, която в никакъв случай не може да се изчерпи в няколко реда. Но без съмнение заслужава гласност, тъй като засяга цялата глобална общност и се е превърнала в наболял проблем за родната действителност.

Защото макар да е преди всичко въпрос на вътрешно осъзнаване, осиновяването на дете се явява златният втори шанс за създаване на семейство с наследник – както за двойката, която по една или друга причина не може да има свой, така и за детето, лишено от грижите на собствените си родители.

Да поговорим!

Осиновяване на дете – втори шанс за семейство

Решението за осиновяване на дете е отговорна и благородна постъпка. То трябва да бъде внимателно обмислено, не само защото ще определи бъдещето на един те-първа започващ живот, но и защото самите осиновители разполагат с възможността да определят с чий точно живот да се случи това.

От друга страна партньорите трябва да са подготвени, че  самият акт на осиновяване ще постави на изпитание взаимоотношенията помежду им. И в името на новоформираното семейство да си обещаят, че ще преминат заедно през всички трудности и предизвикателства, които съдбата им поднесе, за да отгледат осиновеното дете като свое  дете!

Преди да продължим темата обаче, ще направим уговорката, че няма да разглеждаме въпроса за осиновяването на дете от юридическа и законова гледна точка. Вместо това, ще обърнем внимание на дилемата: кое е по-добре - осиновяване на бебе или на по-голямо дете?

Двойката, решила да пристъпи към процеса, трябва да бъде с ясното съзнание за това, което е на път да стори, както и да може реално да оцени онова, което може да предложи на осиновеното дете – а именно, най-доброто, сякаш е тяхно биологично дете.

В много случаи културните и религиозни критерии се оказват решаващи за крайното решение по отношение възрастта на малчугана. И в повечето от тези случаи родителите предпочитат да осиновят бебе, защото вярват, че ще са способни да „го моделират“ и възпитат в духа на собствените си културни и религиозни ценности. Макар че едно поотраснало вече дете може да им даде също толкова пълноценно усещане за семейна хармония, при това в един напреднал етап на връзката дете - родител

Нека все пак направим кратък обзор на предимствата при осиновяване на бебе и на по-голямо дете.

Осиновяване на бебе или осиновяване на по-голямо дете?

Осиновяване на бебе

Въпреки че процесът за осиновяване на бебе може да се проточи няколко години, повечето двойки, решили се на тази крачка, предпочитат точно този вариант. И въпреки че в агенциите за осиновяване голям брой по-големи деца чакат „своите родители“ (и съответно периодът по осиновителния процес е чувствително по-кратък), родителите избират да кандидатстват за бебе, вярвайки че е от особено значение да го отгледат и опознаят още от първите му мигове живот.

Осиновяване на дете – втори шанс за семействоОсиновявайки бебе, двойката има шанса да формира силна емоционална връзка с него и да култивира здрава ценността система на характера му (едно по-голямо дете вече е развило определен набор от умения и качества, които трудно ще бъдат променени и могат да се окажат несъвместими с нормите на родителите).

В хода на израстването на пеленачето родителите ще опознаят интересите му, дарбите му, уменията му и особеностите му, заедно ще опознават света и ще го научат да гледа на тях като биологични създатели, грижещи се за неговото благо (по-голямото дете може да пази спомена за истинските си родители, за миналия си начин на живот, и по-трудно да се приспособи към новата семейна среда).

Осиновяване на по-голямо дете

Според кодекса на осиновяването, като по-голямо се определя дете, което е навършило 2-годишна възраст. Избирайки тази опция, родителите имат възможност да се запозанаят предварително с медицинския картон на малчугана, да се осведомят за прекараните от него заболявания, за протичането на основните етапи от развитието му и да се уверят, че е здрав и пълноценно интегриращ се индивид.

Тъй като има определени заболявания и отклонения, които могат да се установят само при поотрасналите деца (не при бебетата), осиновителите ще са подготвени за евентуални неочаквани „изненади“ (различни синдроми и генетично обусловени фактори) и ще разполагат с по-богат набор от информация, за да вземат крайното си решение.

Осиновяване на дете – втори шанс за семействоОт друга страна, тъй като по-голямото дете вече е натрупало известен запас от умения и качества, комуникацията между него и родителите ще се осъществява значително по-лесно. И така ще може да се изгради един общ модел на интереси, който не само да помогне на малчугана да се адаптира по-добре към новата среда, но и да се оформи като личност с морални ценности и собствено себеосъзнаване като пълноценен индивид.

Не на последно място, по-голямото дете изисква малко по-малко грижи в сравнение с бебето. Тъй като са по-независими от пеленачетата, поотрасналите малчугани са по-адаптивни към ежедневната рутина по отношение на храненето, заниманията, обличането и дори хигиената. А тъй като на тази възраст мозъкът им вече е достатъчно развит, те успяват да следват и усвояват напътствията, които получават от родителите си.

И така, ако обмисляте осиновяването на дете, преценете внимателно последиците от своето решение, както и психологическата адаптация на всяка от страните (вашата собствена, на партньора и на малучгана).

Защото осиновеното дете не е продукт, който можете да върнете поради рекламация. Осиновяването на дете е хуманно дело, което подарява втори шанс за пълноценно и хармонично семейство – както на вас, така и на малчугана.