Няма да те пусна, мамо...

• от

Утре имате важно съвещание, а вместо да спите, висите в чакалнята на Спешна помощ с вашия дребосък, който цяла вечер е повръщал, а челото му пари от температурата? Не е задължително това да е нещо сериозно, може би просто вашето дете не може да ви каже по друг начин, колко много иска да сте си винаги с него вкъщи.
Няма да те пусна, мамо...

Няма да те пусна, мамо...

Утре имате важно съвещание, а вместо да спите, висите  в чакалнята на Спешна помощ с вашия дребосък, който цяла вечер е повръщал, а челото му пари от температурата?  Не е задължително това да е нещо сериозно, може би просто вашето дете не може да ви каже по друг начин, колко много иска да сте си винаги с него вкъщи.
Неизбежно е, все някога трябва да се върнете на работа. Но в този момент, вместо да срещнете разбиране от вашето малко злато, то решава да направи колкото се може по-неприятен процеса на завръщането ви в работната среда. Дори когато заради неговите пристъпи се чувствате като лоша майка и  напълно извън релси, запазете спокойствие. Не сте само вие. И най-важното – проявите на тези кризи у децата рано или късно изчезват.

Малки и доверчиви

„За първи път се отделих от дъщеря си за да тръгна на работа, когато тя беше на половин година. Всичко беше нормално. Малката нито капризничеше , нито виждах промяна в настроението и , а още по-малко се е  прехласвала от плач в момента, в който излизам от вкъщи” – разказва Маги (33). „Даже напротив – бяха в прекрасни отношения с бавачката, което ме радваше, но трябва да призная, че от време на време ревнувах. Дразнеше ме, как се усмихва на Павлина, как и маха с ръка. Това ме караше да се чувствам леко изолирана, но после си наложих, че не трябва да бъда дребнава.   

След една година, вследствие на икономическата криза изгубих работата си, но за щастие само след няколко месеца си намерих нова. Въобще не предполагах обаче, че дъщеричката ми, която вече беше почти на две години, този път ще има съвсем друго мнение по повод повторното ми тръгване на работа, коренно различно от това, което беше преди година и половина ”. Маги се среща точно със случая, за който педиатрите често предупреждават.

До навършването на девет месечна възраст, малките деца са отворени и не се страхуват да допускат  в кръга на своите най-близки (които безспорно са мама и татко) и други хора – бабите; лелята, която ги гледа. Между десетия и петнадесетия месец обаче при децата се появява т.нар. сепаративен синдром – това е времето на привързването. Детето започва да държи изключително много на майка си, може да започне да го притеснява дори когато тя излиза от стаята. Иска непрестанно да бъде близо до нея. Постоянният страх от това мама да не си тръгне е толкова голям , че детето започва да се държи ужасно и изисква непрекъснато внимание от най-близките хора около себе си. Този синдром е свързан с развиването на самостоятелност у детето  и с изграждането на неговата личност. От началната фаза на отвореност се преминава към следващата – фазата на предпазливостта.

Внимание – недейте да я подценявате.

Можете да се опитате да не взимате всичко това насериозно, но бъдете сигурни, че отчаяният поглед на нещастния ваш наследник ще ви къса сърцето. „Мария превърна нощите ми в ад. Когато се върнех от работа, всичко беше наред до момента, в който трябваше да си легне. Навикът и да заспива сама в стаята изведнъж изчезна, трябваше всяка вечер дълго да я галя по гърба в леглото, докато не заспи. А когато заспеше, аз се плашех от всеки звук, който би могъл да я събуди. Случеше ли се това, ритуалът на приспиване, траещ понякога и по два часа, започваше отначало. За първи път това се случи веднъж, когато през нощта температурата и се качи до 40 градуса и започна да повръща. С мъжа ми веднага  я качихме на колата и я закарахме в Спешния център. Там престояхме няколко часа и накрая какво се оказа? Всички изследвания  за заболяване бяха отрицателни.

На следващия ден отидохме при нашата лична лекарка, която ми обясни за какво става въпрос – дъщеря ми иска на всяка цена да ме задържи в къщи при себе си, затова опитва всички възможни начини” – връща се към близкото минало Маги. В този период е особено важен правилният подход. В никакъв случай не бива малкият ви наследник да разбира, че владее положението, защото веднъж разбере ли, че тази тактика работи, ще се опитва да използва вашата непоследователност  в своя полза. Не бива обаче и да се държите така все едно нищо не се е случило, и поне малко да не съобразявате програмата си с нуждите на детето.

Няма спор, че положението в този момент е сложно, но утешителната новина е, че това състояние при децата преминава сравнително бързо. При повечето – за около две седмици, други имат нужда от малко повее време, но в крайна сметка и те разбират, че след тръгването за работа мама ще се върне, и че това че излиза не означава, че е престанала да ги обича.

Лесният начин

Хубаво е да обясните на детето си с възможно най-прости думи, че ТРЯБВА да се отдадете на работата за да изкарате някакви парички, и че веднага след това ще се върнете. След това без повече заобикалки и излишни разговори, трябва да предадете детето на домашната бавачка или на учителката в детската градина, и да си тръгнете възможно най-бързо. Всякакво обръщане назад или изпращане на целувки през стъклото на затворената врата само ще събуди надеждата в детето ви, че все пак ще размислите и ще се върнете. Именно затова в такива случаи то започва да плаче силно.   

 “Всеки ден обяснявах на Мария, как трябва да отида за малко на работа, и наистина започна да действа. След няколко дни тя самата започна да ми казва, че „отивам малко да работя”  а когато и обещавах, че ще се върна за да гледаме любимото и детско филмче заедно, сълзите съвсем преставаха. Никога обаче не я подвеждах и действително в четири и половина следобед си бях вкъщи, седнала с нея пред телевизора. През този половин ас, докато детето се търкаляше около мен и следеше любимото си филмче, аз имах достатъчно време да превключа на „домашен режим” и остатъкът от деня преминаваше съвсем нормално. Накрая напреднахме дотам, че сутрин, когато тръгвах за работа, Мария ми махаше през прозореца и след това веднага започваше да се забавлява с бавачката. Тя просто вече знаеше, че винаги се връщам... ”.

Как понасяте раздялата?

Опитайте се да помислите и върху това, как самата вие понасяте раздялата. Ако пристъпвате към вратата с отчаяно изражение на лицето за да отворите на бабата например, след което се разделяте с детето със сълзи в очите, трябва да имате предвид, че наследникът ви много скоро ще започне да копира вашето държание и да се държи по същия начин, както вие. Детето много бързо се настройва към вашите мимики , и неговите реакции със сигурност ще бъдат негативни. Ако искате вашето отроче бързо да приеме жената, която ще го гледа докато вие отсъствате, покажете му това ясно – с глас, с жестове, с мимики. Сепаративният синдром е част от нормалното развитие на децата и затова трябва да бъде приеман като такъв – просто като нещо, през което трябва да се мине. В този период просто се старайте да предотвратявате ситуациите, в които този синдром би могъл да се прояви най-силно.

Съвети за вас и за вашето дете:

  • Още преди сепаративният синдром да започне да се проявява, оставяйте детето си да бъде гледано от баба му – нека постепенно да свиква с мисълта, че мама ще излезе, но скоро след това ще се върне отново.
  • Опитвайте се да се разделяте с детето след като е нахранено и отпочинало. Умората и гладът засилват чувството на несигурност от раздялата.
  • Опитайте се да не сменяте често бавачката, или да го гледа една и съща баба. Не е нужно да създавате хаос в главата на детето си.
  • Понякога оставяйте детето си самó в съседната стая. Това ще подпомогне неговата самостоятелност. Естествено, преди това се убедете, че в стаята където го оставяте не го дебнат никакви опасности.
  • Хубаво е детето да бъде гледано в домашна обстановка – то има нужда от своите играчки, от своето легло, с две думи – от спокойствие.
  • Ако оставяте детето на чуждо място, позволете му да вземе със себе си любимата си играчка.