Столче за хранене - нужната „инвестиция“

"Всичко по бебешките магазини е за майките. Децата имат нужда само от любов, гушкане и кърмене." Така е, но наистина има покупки, които са полезни и се ползват дълго време. Винаги са нужни някои конкретни „инвестиции“ в комфорта на детето и семейството. А столчето за хранене е точно такава вещ.

Преди обаче да се опиташ да уговориш половинката си, че няма как да минете без това удобно приспособление, помисли добре какъв модел ще ви е нужен, къде ще го поставиш и не на последно място – къде ще го съхраняваш.

Миеща се тапицерия.

От съществено значение! Няма какво да се лъжем – мъниците обичат да цапат и мажат. Колкото по-лесно се изтриват последствията, толкова по-добре :).

Табла.

Удобно е таблата да има различни позиции на отдалеченост от детето, Добре е върху основната да е поставена втора табла – така винаги ще имаш поне една почистена под ръка. А и миенето е наистина лесно.

5-точко в предпазен колан.

Очаква се детето да не се опитва да избяга, докато го храниш. Но е напълно възможно това да се случи, докато донесеш купичката с приготвения обяд. Затова коланът е наистина важен.

Багажник.

Или кош за играчки под самия стол. Някои модели разполагат с такива. Би могло да се сметне за удобство, но принципно храненето не е време за забавления. Това наистина не създава добър хранителен навик.

Възможност за наклон на седалката.

Принципно не е удачно детето да бъде оставяно да заспива в стола за хранене. Тази възможност би следвало да се използва при по-рано захранени мъници, но е желателно това да не се случва.

Регулация на височината на седалката.

Удобно е, защото колкото и да са стандартизирани масите за хранене, в днешно време е възможно да си поръчаш всичко по индивидуални размери. С тази опция си гарантираш съвместимост с всякакви височини.

Колелца със спирачка.

За по-лесно придвижване или застопоряване при нужда.

Споделено от личен опит

За по-голямото си дете ползвах пластмасов стол с колелца, сменящи се табли и миеща тапицерия. Перфектен за онзи период, когато нямахме трапезария и се хранехме на холната масичка. Дъщеря ми използва столчето не повече от два месеца. След това просто заставаше права до масата или гушната в мен или татко си и се хранеше така. За сина ми купихме дървено столче, чиито части се разделят и се превръщат в детска масичка и ниско столче. И той обожава да седи в него, защото се чувства част от семейството заедно с нас на голямата маса (вече имаме такава :).