Новородените: езикът на тялото

Новородените могат много неща. Общуват перфектно чрез звуци, движения, докосване. И трябват малко, съвсем малко усилия, за да се научиш да ги разбираш. Няколко основни знания от д-р Радка Масларска, началник на отделението по неонатология в Токуда-болница, София. Лекциите по „езика на бебето” биха могли да спестят много ненужни среднощни „разходки” до болницата и да ти покажат кога да не изпадаш в паника въпреки неутешимия плач.

д-р Масларска, какво може и какво не може едно новородено?

Да започнем с това, че „новородени” наричаме децата до 28-дневна възраст. Те могат да бъдат доносени – родени след 37-а г. с. и тегло над 2500 г и недоносени – родени преди 37-а г. с. и с тегло под 2500 г. За да определим дали едно новородено има съответните за възрастта движения, плач и рефлекси, трябва да знаем дали то е доносено или недоносено.

Да започнем със здравите новородени. Когато едно дете се роди здраво, то движи ръчичките и крачетата, има повишен тонус на сгъване на крайниците, дърпа главичката си назад.

Здравото новородено има така наречените „примитивни” рефлекси, които са белег за неврологично здраве.

Първата група е така нареченият „рефлекс на Моро” с– разперване на ръчичките и крачетата при стресова ситуация. Това е рефлекс за хващане – т. е. бебето стиска юмручета и каквото му се сложи в ръката, веднага го хваща. Новороденото здраво бебе може да пълзи – ако го сложите по корем и дадете опора на крачетата, то „стъпва” на тази опора и се придвижва напред.

Да не забравяме сукателния и гълтателния рефлекси…

Всичко това се рефлекси на неразвитата кора на мозъка, наричаме ги „примитивни”. Те могат да се проявяват и насън – когато бебето проплаква, или се смее, или дори спи с отворени очи.

Нормално е също така детето да е „кривогледо”, иначе казано – когато следи предмет с поглед, например да събира очичките. Това също се дължи на незрялостта на очния мускул и отминава с времето.

Можем ли да разчетем какво ни казва новороденото бебе по неговите движения, мимики, жестове?

Да, можем да говорим за език на тялото при новородените. Но когато използваме израза „език на тялото”, не бива да забравяме, че за бебето, особено за новороденото, едни от най-важните послания идват с докосването. Много е важно да осигурим този контакт на новороденото с майката веднага след раждането и този контакт да бъде максимално дълъг. Това създава оптимални условия за адаптация на детето, за това всички негови органи и системи да започнат да функционират в условията на живот извън майчината утроба.

Лекарските екипи също трябва да са максимално щадящи към бебето веднага след раждането му – пробите за изследванията да се взимат, когато детето е нахранено, а майката го гушка.

Когато бебето е под стрес, то прави неволеви движения, които могат да бъдат спестени.

Колкото по-малко енергия изразходва новороденото за такива движения и плач, провокирани от стрес, толкова по-бързо и безпроблемно ще се адаптира то към новата среда извън майчината утроба.

Има Ваши колеги, които се отнасят консервативно към такива препоръки…

Знам това. Но това е бъдещето. Преди две седмици се върнах от конгрес във Виена, на който бяха представени „апартаменти за недоносени”. Става дума за специални стаи за недоносени бебета, в които те лежат в кувьоз, но има създадени условия майката да е до тях през цялото време, а бащата и другите деца в семейството – ако има такива – да ги посещават свободно.

Вече е доказано, че докосването, близкият контакт със семейството, са решаващи за бързото и успешно възстановяване на недоносеното бебе. В момента водещи клиники като „Майчин дом” и Специализираната болница за детски болести работят в тази посока. Обновената неонатология в „Майчин дом” предлага такива условия например. Ние също работим по такъв „апартамент”. А освен че бебета се развиват и физически, и невро-психологично по-добре, близкият контакт е това, което и майките желаят. Така че и най-консервативните ни колеги ще трябва да приемат този начин на работа.

А как бебето отвръща на този „език на докосването”?

Със спокойствие, развитие и любов. Новороденото познава гласовете на майка си, на баща си, на другите деца в семейството. Ще ви дам пример с недоносените, защото при тях това личи най-ярко - ако се наложи новороденото да лежи в кувьоз, добре е да има снимка на другите деца, някоя играчка от дома наблизо.

Бащата да му говори, когато го посещава. Майката да го преоблича, да му пее, да прави нещата, които би правила, ако бебето беше здраво и си бяха у дома. Няма как недоносеното бебе да запее в отговор, но това спокойствие, този комфорт, който ще му се създаде, ще стимулира много динамични процеси в организма му, които ще помогнат то да оздравее по-бързо и по-пълноценно. Това ще е неговият отговор.

Кои движения, рефлекси или особености би трябвало да се тълкуват като тревожен сигнал?

Например – преди малко говорихме за събирането на очичките. Ако това се случва непровокирано, съпроводено е с потрепване на ръчичките или посиняване на кожата около устата; ако това е последвано от отпускане на бебето, това не са нормални явления и майката незабавно трябва да потърси специалист.

Важен е и плачът на детето – ако е неутешим, ако всички действия на майката за да го успокои и за облекчаване на коликите не повлияят, също е добре да се потърси лекар. Причината може да е инфекция или заклещена херния, които изискват бърза намеса.

Начинът, по който детето суче и гълта, също са много показателни за това дали бебето е здраво. Ако храненето се наруши, добре е да се потърси съвет.