Новогодишните обещания на една майка

„Нова година - ново начало, нов късмет”, казват старите хора. Аз бих добавила с чиста съвест и „нови обещания”. Какво най-често си обещава една майка и най-вече кой саботира добрите й намерения? :)

И така, вече ти описахме какво е нужно, за да превърнеш намеренията си в реалност през новата година. Сега обаче ти даваме конкретни примери за най-честите новогодишни обещания и как (не) могат да бъдат саботирани от изкушенията на ежедневието.

Скъпа Нова годино, миналата година май не бях майка за подражание. Признавам, не веднъж съм си изтървала нервите и съм се развиквала пред детето. Налагала съм вето на телевизора за цели три дни и съм закъснявала за родителски срещи. Правили сме си пикник в леглото (когато малкото е болно). И то с не съвсем здравословна храна. Имала съм не един импулсивни и съвършено необмислени моменти...

Ето защо от тази година обещавам, че ще съм една идея по-добра. Например като...

В едно здравно списание четох, че редовното спортуване носи редица здравословни бонуси. Например намаляване риска от ракови заболявания, дълголетие, перфектна фигура, нормално кръвно налягане и добро настроение. Такааа... всичко това обещавам да го включа в здравното си досие. Но от другия месец. Този ще се отдам на активно шоколадоядене, съботно- неделно сутрешно излежаване и прекаляване до късно вечерта с любимите си филми. Така да се каже, най-напред ще предразположа духа си за предстоящото заточение с мюсли и фитнес. Пък после... каквото кантарът покаже. И гладът, майко, юнашки :).

Всъщност нямам проблем с тютюнопушенето. Често обаче съм пасивен пушач, защото всички около мен активно поглъщат никотинови дози. „Нямам никакви проблеми с отказването на цигарите”, беше споделила моя близка приятелка. „Правила съм го много пъти.” Много, много... колко да са много?! Според психолозите, за да откажеш цигарите са ти нужни четири опита! Аз възнамерявам да направя само един и то в посока на бързото дезертиране, когато някой реши да ме „почерпи” с цигарен дим.

Леле! Това от моята уста ли излезе?! Частта с купуването може и да се получи някак си, обаче съгласете си, че пестене е мръсна дума в период на финансова криза. Не знам как се случва така, но портмонето ми започва да дава свободно само седмица, след като съм взела заплата. „Всичко е в навиците”, ще каже майка ми. И за мое огромно съжаление ще е права. Затова обещавам с един замах да отрежа бюджета за малки изкушения като шоколадови яйца, дъвки, близалки и захаросани ядки, които бързо източват финансовите постъпления, а единственото, което оставят, са кариеси.

Наистина е важно и моля да се подчертае с три дебели линии отдолу. Семейството и приятелите винаги са били, са и ще бъдат номер едно сред приоритетите ми. Дори когато забравям за рождените им дни :(. Или когато обещавам да се видим „скоро”, а това се случва най-рано след половин година (примерно). Спирам и с дежурните „ей сега”, „само секунда” и „чакай само да довърша това” пред детето. И ставам цялата в уши и очи за нещата, които го вълнуват. А, да! И по- често ще обличам бельото „за специални случаи” за радост на половинката ми :).

Много важна стъпка към онази по-щастлива и по-здрава Аз, която се опитвам да извадя наяве. Ще опитвам нови неща. Ще си намеря ново хоби или ще направя поредния отчаян опит да се кача на ски (и този път обещавам да пусна ръката на инструктора). Ще отида на театър, на масаж, на балет и на тай чи. В крайна сметка животът е за да се живее, а не да се планира до безкрайност. 

Наистина нищо няма да ми стане, ако помогна с дарение или доброволческа помощ към някоя благотворителна организация. У дома е пълно с омалели дрехи на детето, стари мебели и какво ли още не, което може да е от полза на нуждаещите се. И ще започна да се усмихвам за поздрав на съседката от съседния апартамент, дори след поредния шумен купон до ранни зори.

Знаех си, че ще стигна и до най-трудната част. В последно време колкото и да се старая да планирам деня, седмицата и месеца, винаги се случват изненади. Като например гнойна ангина преди семейното пътуване за уикенда. Или ненадейни гости в разгара на пролетното почистване. Но стига оправдания! От днес „ред” е второто ми име. Ще започна най-напред с дома като намеря правилното място на всяко нещо. И зорко ще следя то да не променя местоположението си (поне за няколко часа). Ще поставя и друг личен рекорд като сложа ред в дамската си чанта, органайзера, персоналния компютър и шкафа с обувките. Няма нищо невъзможно за силното ми желание за промяна. Ох, дано съм прозвучала убедително!...

Текстът е откъс от статия в новия брой (януари 2012) на сп. „Моето дете“