Никога няма да бъда такава майка ! :)

„Честито – ще ставате майка!“ Чуете ли го, вече знайте: животът ви никога няма да е като преди.

Никога не казвайте... аз няма да правя така,... аз няма да бъда такава майка, преди да се сблъскате с действителността. Ето и какво се случи на мен, след като се приземих в бебешката реалност :).

Някога мнооого отдавна, когато се опитвах да си представя как един ден ще гледам своите деца, обичах да заявявам неща от сорта на: „Ако имам дъщеря, никога няма да я обличам в розово!“.

Или: „Никога няма да обсъждам на обществено място „съдържанието“ на пелените (сортирано по цвят, миризма и консистенция...).

Е, за някои неща познах. Ето обаче за кои се „провалих“ :).

• Никога няма да говоря на „бебешки“ или с онзи ужасен фалцет, с който разнежените майки произнасят захаросани реплики като:“Ти си моето сладко-сладко захарче – най-хубавото бебе на света!“

В ерата „преди-бебето“ обикновено „завъртах очи“ при подобна сцена. В ерата „след-бебето“ установих 2 неща:

1. Моето дете е „най-сладкото бебе на света!“

2. Да погледна към сладкото му личице - да изпадна в умиление - да започна да му говоря на „бебешки“ с „онзи ужасен фалцет“...

Никога няма да се прехласвам по: „съдържанието“ на пеленките, яденето на пюрета със съмнителен цвят и ужасен вкус и т.н.. Там е работата, че по цял ден сменяш пеленки, а оценката на „съдържимото“ им е един от важните показатели, че бебчо е здрав и си хапва достатъчно. И ден след ден забъркваш пюренца със съмнителен цвят и блудкав вкус, защото такива са здравословните пюрета за малчовците :).

Храненето и здравето на бебчо са най-важните неща за теб сега – по 24 часа на ден...

Звучи ли ти обсебващо? Ами такова е!

Опитай сега да се прехласваш по последните модни тенденции в дължината на дръжките на чантите :).

• Никога няма да подкупвам с лакомство. Още един от греховете ми, обаче... понякога авторитетът, аргументи, молбите са безсилни. Това обикновено съвпада с моменти като: разходка + внезапно плиснал проливен дъжд + хлапе, което отказва да се прибере, защото иска да седне в средата на най-дълбоката локва :(.
• Никога няма да го залъгвам (например да казвам „Ще видим...“ в отговор на безкрайното мрънкане „Искам да отидем на детската площадка...“). Да, пределно съм наясно, че „Нямаме време да отидем на детската площадка“ е верният отговор.

Както и че „Ще видим...“ е единственият начин да си спестя истеричното тръшкане и половинчасово умиротворяване, за да успея да свърша спешните задачки и – може би! - да ни остане време за детската площадка :).