(Не)възпитаното кърмаче

Честито! Кърмиш вече повече от половин година и продължаваш напред. Време е да започнеш да приучаваш към полезни навици подрастващото кърмаче :)

Решението дали да кърми дълго, обикновено всяка от нас взима още по време на бременността си. Факт е, че „дълго“ в съчетание с „кърмене“ има различни измерения, но този материал не цели да се спира точно на тях. Това, което ще чуеш най-често от майки на говорещи и ходещи кърмачета, е, че понякога доста трудно се справят с атаките на мъниците, особено когато са навън. Какво точно се случва?

Фактите в няколко изречения...

Докато през първите 6 месеца кърменето е основна храна на детето, то след захранването и особено след заместването на няколко хранения ситуацията малко се изменя. Колко точно, зависи и от теб, и от степента на пристрастеност на мъника към млякото на мама. Да, казано така, звучи като наркотична зависимост и (понякога), погледнато отстрани, много прилича точно на това. Не забравяй обаче, че много дълго време мъничето е получавало млякото, прегръдката и топлината ти на поискване и преходът към въвеждане на някакви ограничения на това ниво е дълъг и плавен. Трудно е да обясниш на 12-месечното хлапе, че не може да суче точно тук и сега, а от своя страна то вече знае конкретно какво иска и желанието му трябва да се изпълни на момента. И реакциите му са същите, като да му откажеш играчка в магазин. С тази разлика, че ще се опитва да вдигне блузата ти и, доколкото речниковият запас му позволява, гласно да изрази какво точно трябва да получи.

Как се чувстваш ти в този момент? Зависи от ситуацията.

Определено, ако си в градския транспорт или чакаш, за да платиш сметките, няма да ти е много комфортно. Честно казано, аз съм кърмила дъщеря си цифром и словом два пъти в трамвая, и то защото положението наистина излизаше извън контрол. След като навърши 18 месеца, почти престанах да й давам да суче навън, тъй като не ми допадаше отношението на случайни хора. Да, не съм от онези, които плащат данък „обществено мнение“, но ми беше неприятно разни непознати да правят забележки, че отглеждам Крали Марко, че било невъзпитано и други подобни и да насаждат на детето ми усещането, че върши нещо нередно. Тук ще отворя своеобразна скоба и ще обясня, че дългото кърмене наистина е въпрос на личен избор и на двете страни – и мама, и бебе.

Изключително неприятно е, когато външни хора, независимо дали близки или непознати се опитват да дават мнение и да демонстрират негативизъм. И, докато ти си голям човек и можеш да понесеш отношението им и да го игнорираш, то у детето се насажда усещане, че сукането от мама е нещо, което не бива да прави. Именно тук е твоята роля да го предпазиш. Моят личен избор беше да оставя кърменето основно в моментите за приспиване и успокояване, когато сме само двете (пак повтарям, след като навърши 18 месеца)

Възпитание на кърмачето в три стъпки :) Стани кръстница на... гърдите си

Да, знам как звучи това, но си представи едногодишно щъкащо човече, което крещи по улицата „Цици, дай!“ или в обратен словоред. Без значение е точно как ще бъде формулирано изречението. Посланието е ясно – за теб и... за всички наоколо. Твоята роля е още от началото или по-късно, но преди да проговори, да приканваш мъника да суче, като назоваваш гърдите си по определен начин. Желателно е той да бъде различен от разпространените наименования – било то жаргонни или анатомични. Моите деца искаха „нинче“, на една от приятелките ми – „мими“, на друга – „амче“ или чисто и просто „мако“... Вариациите са много. От теб се иска само настоятелно да повтаряш една и съща думичка всеки път. Детето може и да я видоизмени в процеса на проговаряне, но това ще си остане ваша своеобразна парола.

Въведи правила

Не казвам, че е лесно, но внимателно отклонявай ръчичките на мъника, когато се опитва да бръкне под блузата ти. Обяснявай, че не ти е приятно, че може да помоли, че може да каже думичката, с която да си поиска да суче, но не и да съблича мама на улицата. Бъди сигурна, че ще ти е нужно доста търпение, но то ще се възнагради. Като начало започни у дома да обличаш дрехи, които са труднодостъпни. Бодитата са идеален вариант. Има разнообразие от модели и материи, така че могат да бъдат носени както през лятото, така и през зимата. Когато искаш да ограничиш прекия достъп на вече говорещото и ходещо човече, разсей го с любима играчка или измисли игра, която изисква дистанция помежду ви. Това е добър вариант и за ограничаване на дневните сукания. Търкаляне на топка, подхвърляне на плюшени играчки, скачане... Убедена съм, че имаш ли желание, ще си много изобретателна.

Бъди последователна

Основно правило. И то важи повече за теб, отколкото за детето. Въвела ли си някакви норми, то трябва да ги следваш. Не бързай, ако детето се е ударило навън, веднага да го успокоиш по най-безотказно действащия начин. Гушни го, поговори му. В крайна сметка какво правят майките, които не са успели или не са желали да запазят кърменето толкова дълго време? Остави го да се сгуши в теб, защото то инстинктивно ще потърси да суче. Но нека това да бъде наистина последното, което ще позволиш и само, ако детето е много разстроено.

В заключение... (но не и финал)

Дългото кърмене е двустранен процес. Но след определен период трябва да оставиш основно детето да го води. Не бъди настойчива, ако наместо гореописатото поведение твоето 18месечно кърмаче все по-често пропуска да потърси млякото на мама. Да, чудесно е да продължи да получава кърма от теб поне до 24 месеца (според препоръките на СЗО), но не го насилвай, ако не желае. Остави избора в неговите ръце. Казвам това, защото знам колко трудно е да понесеш подобно отхвърляне от страна на детето. Но правилното поведение (от чисто психологическа гледна точка) е да оставиш нещата на естествения им ход. И да се радваш на все по-самостоятелното си човече.

Нужно е да знаеш

Докато в началото твоето желание да кърмиш е водещо и установяването на лактацията зависи основно от твоите усили я, то след 12-ия месец бебето се превръща в диригент на процеса и настоява да получи любимата си храна тук и сега.

Автор: Ася Иванова