Неволите на 3-годишните

Да си на три не е лесно. Ще кажеш, какво толкова?

Но ако попиташ майка на три годишно сладурче, можеш да чуеш много разкази, мини битки за надмощие, непреодолимо желание за отрицание на всичко, изобщо положението понамирисва на детски пубертет. И наистина, много деца попадат в тази фаза около третата си годинка, това разбира се е временно състояние и част от растежа, но майките и татковците трябва добре да заредят батериите си с търпение.

Вече са отминали безсънните нощи, търсенето на биберона, морето от пеленки и борбата за гърнето.

Детето е добило някакви навици и частична самостоятелност, но на мястото на това идват разбира се други малки проблеми.

Безсънните нощи отстъпват на бесни игри и често пъти отказ да се спи през деня. Детето не се спира на едно място, защото има много енергия за хабене, а играчките оформят истинско бойно поле, в което често пъти те завършват на парченца, разглобени, че и понякога за ужас на майките – погълнати. Редуват се периоди на мрънкане и хленч, без да се знае защо. Детето иска постоянното ти внимание, не го утешават нито нови играчки, нито анимационното филмче.

Какво всъщност се случва с  три годишното хлапе?

Според някои психолози този период на детето се нарича кризата на три годишните. Разбира се думата е малко преувеличена, просто това е период от растежа на детето, когато то овладява нови способности, започва да търси самостоятелност и любопитства за всичко около него. Само че за разлика от по-малките, то може да скача, да се катери, да бяга бързо като вятъра и за секунди да свърши някоя чутовна беля. Лесно сменя настроенията си и от щастливо дете се превръща в яростен нападател и рушащ мъник, който с удоволствие събаря всичко от масата на земята. Продължават да го мъчат някои зъбки, то нервничи и не може да си намери място. Много родители се опасяват, че едва ли не детето им е разглезено и характерът му се оформя в лоша насока.

Това не бива да те притеснява, разбира се ти знаеш как да реагираш на капризите му, но понякога е добре просто да си затвориш очите и да не обръщаш внимание на всеки хленч или смяна на настроението. Не забравяй, че това е период, който ще отмине. Детето ще израсне и дори няма да си спомняш, че си гледала у дома малък вилнеещ дивак.

Основните симптоми на това състояние са:

Негативизъм

Детето отказва да яде познатите храни. На всяка твоя дума отговаря с „не” и решава, че досегашния му режим е истинско бреме. Отказва да си легне и след известно време на борба идва в кухнята да моли за вода или просто да си свърши някаква си негова важна работа. Опитва се да прави всичко наобратно.

Упорство

Всеки от нас е виждал ревящо дете, което се тръшка на пода в магазина, защото не му купуват играчката, която иска. В тази възраст отказът на родителите се приема като голяма обида, като сигнал че трябва да се включи целия арсенал от сълзи, сополи, викове и крясъци, удряне и тропане.

Нужда от постоянно внимание

Точно когато гледаш телевизия, готвиш или четеш нашите статии в интернет, детето решава, че иска да привлече вниманието ти. Не те оставя намира, докато не седнеш до него, за да си поиграете или да ти разкаже нещо мноого важно. Когато обаче не се занимаваш с тези неща, то изобщо не ти обръща внимание. С една дума, появява се нещо като ревност от обичайните ти занимания.

Бунтове и протести

Сякаш си отглеждаш у дома малък революционер. Постоянно влиза в конфликти с членовете на семейството, особено с братята и сестрите си. Те са най-честата мишена на нападения, удари и груби викове, но бабите, дядовците и родителите също отнасят по нещо.

Деспотизъм

Разбира се, че от съвсем малки те се борят до сълзи за това, което искат. Но на тази възраст не се сърдят за нещо, което им е истински нужно, а по-скоро, за да наложат волята си над останалите, особено над възрастните.

Как да реагираш

У децата започва да се формира собственото аз, те вече правят разлика между деца и възрастни и често искат да са като големите. Затова отказват детския си режим и искат директно да „скочат” в обувките на мама или тате. Започват да проявяват по-голям интерес към всичко, което ги заобикаля, измислят си свой свят и правила, пречупени според детските им разбирания. Осъзнават разликата между „трябва” и „искам”.

Започва да се формира и волята им, затова често в тази възраст децата искат да се освободят от опеката на възрастните и да правят нещата сами.

• Не ограничавай нуждата от самостоятелност. Опитай се да извлечеш максимална полза от този период. В крайна сметка детето ти расте и се опитва да си изгради своя представа за света.
• Обръщай му повече внимание, бъди търпелива и му разказвай повече на безкрайните му въпроси, които започват със „защо”. Това е и периодът в който можеш да започнеш да въвеждаш някакви морални правила, като например да не удря или да не нагрубява. Обясни му последствията от това, кажи му как се чувства обиденият човек и не оставяй съвсем безнаказано това поведение. Използвай приказките за помощник, чети му повече и обобщавай поуката след края на всяка.
• Обясни му разликите между „мога” и „искам”. Трябва да намериш златната среда между пълната свобода и абсолютното ограничение. Това зависи както от теб, така и от характера на детето и начина, по който преминава през този период.
• Дай му пространство, където може спокойно да вършее без да те притеснява, че ще счупи нещо. Може да отделиш време и да му дадеш възможност да прояви някакъв талант. Дай му възможност да рисува, да танцува или да попее.
• Пусни му класическа музика или клипове на различни танци. Децата обичат да имитират. Нека да потанцува, а защо не и заедно с теб. Вече има и специални курсове за пеене или танци, на които се приемат и деца на три или четири годинки, на които могат да присъстват с майките си. Детето ще има възможност да прояви творчество, а и най-хубавото за теб е, че ще изхаби много енергия. Изключително полезни за и водните занимания. Детето съвсем спокойно може да бъде водено на плуване.

Бъди търпелива и не обиждай детето с квалификации като „глезльо”, „лошо момче/момиче” и други подобни. Можеш да постигнеш целите си без да го нагрубяваш. Полезни са и ролевите игри. Играй си по-често с него, дай му възможност да си изхаби енергията, така че с желание да се отправи към леглото.