Необходими ли са забраните за децата?

Животът в обществото предполага наличие на рамки и ограничения. Искаш или не, идва момента, когато ти се налага да се съобразяваш с тях.

Как трябва да се отнасяш към детето – да му даваш пълна свобода или да налагаш правила и ограничения?

Според повечето психолози малкото човече се нуждае от рамки на поведение.

Така по-лесно ще контактува с околните, а освен това системата от забрани облекчава живота му, прави го разбираем, комфортен и безопасен. Децата очакват от родителите си указания, които да изпълняват. А защо тогава те тъй често се съпротивляват? Защото е от значение как са „поднесени“ забраните. Те трябва да бъдат ясни и разбираеми.

„Не трябва, защото не трябва“ не е аргумент за дадено ограничение.

Безкрайните нареждания от типа: „нали ти казах, че вазата не се пипа и не можеш да играеш в хола” също не вършат работа. Поднесете едно ограничение с малко думи, повтаряйте го колкото е необходимо, но с равен тон и с обръщение към детето.

Забраната трябва да бъде конкретна и еднозначна.

За възрастния е ясно, че когато каже : „не удряй с лъжицата по масата“ това означава детето да не шуми. Но за мъничето забраната звучи по съвсем друг начин. „Не трябва с лъжицата, тогава ще взема вилицата“, си мисли то. Търпеливо и постоянно обяснявай какво всъщност изискваш. Забраните трябва да са кратки и насочени към поведението, а не към личността на детето. Много важно правило за поставянето на забрани е да се предлагат и алтернативи. Не можем да забраним живота.

Опасенията на родителите са винаги повече, отколкото разрешеното поведение. Алтернативното предложение включва какво детето все пак би могло да прави: „не можеш да рисуваш на стената, но можеш да рисуваш на този лист”. Това е необходимо да се уточни, за да може малчо да е наясно с твоето изискване. Не забравяй и за личния пример.

Ако постоянно крещиш, а забраняваш на детето подобно поведение, няма как да се случи. Мъничето наблюдава и „копира“ твоите реакции, думи, жестове и т.н.

Рамките на поведение са необходими.

Но те не са цел, а само средство. Затова последното правило е – забранявай само тогава, когато по никакъв начин не можеш да разрешиш.

Консултант: Милена Манова, психолог, Института по Позитивна Психотерапия, София