(Не)хранителната кърма

Няма как да минеш през кърмаческата си „кариера“, без поне веднъж някой да те попита: „А сигурна ли си, че кърмата ти е достатъчно хранителна?“

Още от древни времена хората са се опитвали да преценяват качеството на кърмата на дойките „на око“ според различни признаци – основно цвят и рядкост. Колкото и смешно да е, съвременните съмнения в хранителността на млякото продължават да почиват на същите „научни“ доводи и „окомерна“ преценка.

„Виж каква хубава мазна жълта кърма“

В действителност жълтият цвят на кърмата не се дължи на съдържанието на мазнини, а на съдържанието на бета-каротин (вещество с жълто-оранжев цвят, от което организмът произвежда витамин А). Ако пиеш ежедневно сок от моркови, кърмата (пък и кожата ти) бързо ще придобие желания жълто-оранжев оттенък – но това няма връзка със съдържанието на мазнини. Изследванията за състава на силно концентрираната жълта коластра и жълтеникавото преходно мляко, които се отделят в първите 7-10 дни след раждането, показват, че те съдържат значително по-малко количество мазнини, но повече бета-каротин, отколкото синкавобялата зряла кърма, която се отделя след втората седмица.

„Погледни я тази кърма – полупрозрачна и синкава, направо чиста вода...“

Синкавопрозрачният цвят на кърмата в сравнение с плътния бял цвят на кравето мляко се дължи на различните видове белтъци, които преобладават в тях и които отразяват светлината по различен начин. Кърмата съдържа около 80 % суроватъчен белтък и едва 20 % казеин, докато в кравето мляко съотношението е обратното, в полза на казеина.

„Защо моето бебе плаче и не наддава само на кърма?“

Ако твоето бебе изглежда постоянно гладно и не наддава добре, причината обикновено не е в качеството, а просто в количеството мляко, което достига до него. Ако бебето не суче добре по някаква причина, то не може да получи достатъчно мляко дори от пълни гърди, от които можеш да изцедиш значително количество. В тези ситуации е важно да потърсиш помощ, а не да се поддаваш на остарели вярвания и заключения „на око“.

„Ей това е кърма, прави 2 пръста каймак, като я оставиш!“

Колко „каймак“ ще се отдели на повърхността на изцеденото мляко, зависи много от това в какъв момент е изцедено млякото. Ако изцеждаш малко мляко преди кърменето, то ще е почти прозрачно, с малко „каймак“ – това е т.нар. „предно мляко“. Млякото, изцедено след храненето на бебето, е с доста по-плътен бял цвят и по-дебел слой мазнини. Тези обяснения развенчават митовете, че може „на око“ според вида на кърмата да се преценяват „качеството“ и „хранителността“ ѝ. В действителност при здрава майка няма нехранително мляко – съставът на кърмата се колебае в определени граници и трябва да се случи нещо много сериозно (тежко обезводняване, тежко заболяване или тежко хронично недохранване за дълъг период от време), за да има съществени различия.

Има обаче индивидуални разлики в съдържанието на различни хранителни вещества в млякото на майките. Те се определят от сезона, от храненето и – колкото и да е странно – от пола на бебето!

През летния период в кърмата има по-високо съдържание на вода, за да може да утолява жаждата на кърмачето. А любопитни изследвания показват, че по неизвестни за момента причини кърмата на майките на момчета съдържа повече мазнини от тази на майките на момиченца – предполага се, че това е една от причините момченцата да растат с по-бързи темпове и да са по-тежки от момиченцата.

Преди да си помислиш, че това е нечестно и че кърмата на приятелката ти с момченце е „по-хубава“, е важно да си спомниш, че кърмата на всяка майка се влияе от нуждите на нейното собствено бебе и от начина, по който нейното бебе суче и задава на гърдите „програма“.

Знаеш ли, че...

...ако се прави масаж на гърдите преди изцеждане, изцеденото мляко има по-високо съдържание на мазнини? Причината за тези различия е, че мазнините седят полепени по стените на мехурчетата, които образуват млякото в гърдата и започват да се отделят в по-голямо количество едва когато част от кърмата е отстранена. Масажът на гърдите помага да се „раздвижат“ мастните клетки и да поемат надолу към бебето.

Автор: Христина Янева, IBCLC, консултант по кърмене към Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“