Стеснителността е черта на характера, а не недостатък. Ако се отнасяш към малчугана като към личност и възприемаш стеснителността му като черта от характера , той ще бъде уверен в себе си и ще се наслаждава на живота точно така, както останалите. Но ако отделяш прекалено много внимание на стеснителността, детето ще започне да се съмнява в своите качества, ще се чувства непълноценно. Обикновено малчуганите никога не страдат от своята скромност, по-скоро това дразни техните родители. Ето как можеш да помогнеш на себе си и на малчо:
*Много често стеснителното дете се срамува да каже „здравей“ и да отговаря на въпросите на възрастните. Затова ти можеш да поздравиш вместо него и да завържеш непринуден разговор, за да отвлечеш вниманието на събеседника от детето. Ако принуждаваш малчо да разговаря, това може да има обратен ефект – може съвсем да се затвори в себе си.
*Ролевите игри могат да са от полза. Поиграйте на „Случайни срещи“. Измисли даден сюжет и го разиграйте.
*Стреми се да развиваш инициативността на детето. Когато сте в магазина например, го остави само да си купи дъвките.
Може да ти се струва, че детето ти ще си остане все така стеснително, но всъщност това е трудно да се предскаже. С времето характерът търпи и промени.
Вижте още за: дете социално поведение характер
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.