НЕ на идеалните родители!

• от

И вие ли живеете в постоянната тревога, че сте лоша майка? Значи сте една от многото, които никога не подлагат на съмнение общоприетите истини и съвети, натрапвани им отвсякъде. Да обсъдим заедно някои от тях.

И вие ли живеете в постоянната тревога, че сте лоша майка? Значи сте една от многото, които никога не подлагат на съмнение общоприетите истини и съвети, натрапвани им отвсякъде. Да обсъдим заедно някои от тях.

Трудно е да си родител - Вярно

Как човек да не се съмнява в себе си, когато непрекъснато е подложен на противоречиви диктати: „Внимавайте с храната на детето, за да не напълнее!", „Ако вашата тийнейджърка не яде достатъчно, може би е анорексичка...", „Телевизията информира децата, но може да ги направи агресивни..." и т.н.

Много родители се питат дали са достатъчно авторитетни или пък внимателни, дали не допускат грешки във възпитанието на малките деца, което да доведе до неприятни реакции в пубертета.

 НЕ на идеалните родители! 

Да, не е лесно да си родител. На всички им е трудно, но не всички превръщат това в психологически проблем. Разумно би било да приемем трудностите за нормално нещо. Понякога бабите и дядовците могат много да помогнат като внесат спокойствие, основано на техния опит.

Децата ни не получават достатъчно любов - Невярно 

Успокойте се. Никога преди децата ни не са били така обградени с чувства - изслушваме ги, разговаряме и играем с тях... Но подлият въпрос, който тормози младите родители, е: „Как да разбера дали обичам детето си така, както трябва?".

Днес майките и бащите са много просветени и четат психологическа литература за възпитанието на децата, която може лесно да породи у тях съмненията, че невинаги постъпват правилно. Хубаво е да искаме детето ни да е щастливо, но не бива да забравяме, че главното условие за това е родителите да са щастливи.

За да възпитаме добре децата си, е нужно да имаме доверие в себе си- Вярно

НЕ на идеалните родители!

Важно е родителите да могат да се дистанцират от многобройните съвети, които стигат до тях, и да използват индивидуалните си качества. Колкото по-голямо е доверието в собствените сили, толкова по-естествено и хармонично е възпитанието на децата.

С детето трябва да се държим като с равен - Невярно

Любовта към децата съдържа в себе си и умението да поставяме граници пред тях. Децата имат нужда от това, за да пораснат. Детето е личност, разбира се, но млада личност! То има нужда да бъде напътствано. Прекалената свобода може да го уплаши.

Родителите трябва непрекъснато да играят с децата - Невярно

Играта е основното занимание на малките деца, но участието на родителите далеч не е задължително. Напротив. Малкото същество трябва да умее да се занимава само и да си създаде свой собствен свят. Проблемът на майките, които работят, е от психологическо естество те се чувстват виновни, че нямат време за игра с децата.

Разбира се, и родителите, и децата имат нужда да изживяват приятни моменти заедно, но за малките е важно да си изградят представа за живота на възрастните и техните занимания като за нещо отделно от тях. Всекидневието на мама и татко се превръща в модел.

Необходимо е да се избягват конфликтите с децата - Невярно

Родителите, които са сигурни в себе си, приемат спокойно конфликтите с децата. Едно дете може да каже на майка си: „Мразя те!" и две минути по-късно да мисли обратното. То има нужда свободно да борави с чувствата си, без да се опасява, че така ще дестабилизира родителите си. Това е неговият начин да се изгради като личност.

Не се стремете да избягвате конфликтите - те структурират детето ви и далеч не слагат край на връзката родители-деца. Освен това малките и младите имат нужда да чувстват съпротивата на възрастните - това им поставя граници, без които те не могат.

Идеални родители няма - Вярно

Има хиляди начини да обичаме децата си. Те не се делят на добри и лоши. Важното е всички в семейството да се чувстват удобно в ролите си - на родител или на дете. Няма идеални хора и е много полезно децата отрано да са наясно с това.

НЕ на идеалните родители!

Майката, която греши, извинява се или търси начини да преодолее трудности, предоставя на детето си възможността да я приеме такава, каквато е - с качествата, но и с недостатъците й. Това предопределя един реалистичен подход към живота по-късно, когато малкото дете се превърне в самостоятелен млад човек.

Докато идеализирането на родителите може да изкриви възприятията му и да усложни отношенията му в приятелството, любовта и професията.