Не говори с непознати!

Една от отговорните родителски задачи е да научат мъника как да се държи с непознати. И това е толкова важно, колкото и общуването с приятели, което също се научава от мама и тате.

Хубаво е детето да е дружелюбно, но в същото време трябва да бъде и предпазливо, не бива безрезервно да се доверява на непознати, тъй като не може да знае кои са добронамерени и кои не. Естествено, ние, като родители, трябва да го напътстваме в общуването.

Установи правила

Големият ми син и до ден днешен не взима нищо от непознати, та дори и от познати :). До такава степен съм му втълпила, още преди да тръгне на детска градина, че от никого нищо не бива да взима и с никого никъде да не тръгва. Но с малката ми дъщеря нещата не се случват по същия начин. Аз не спирам да повтарям: „Не можеш с всеки да си говориш, ти този човек не го познаваш.“; „Как така ще прегръщаш непозната баба.“; „Бонбони не се вземат от непознати.“, но тя е толкова дружелюбна и общителна, че моите забрани минават покрай ушите й :). Как да се справиш в тези случаи, без да всяваш у детето страх от непознатите, но пък и да го научиш да бъде предпазливо, защото за съжаление има и лоши хора?

• Помисли какво би могло да бъде правилото за общуване с непознатите. Например: „Когато съм с теб можеш да се държиш дружелюбно и да разговаряш с непознатите, но когато сме на разстояние (аз съм на пейката, а ти на пързалката) или ме няма - не разговаряй с чужди хора. Ако някой те повика да отидеш при него, ела да ми кажеш.“
• Упражнявайте въведеното правило. Преструвай се, че си непознат и помоли детето да следва правилата на общуване с непознати. Репетирайте няколко различни сценария, за да се убедиш, че то знае как точно е добре да реагира.
• Не плаши детето. Внушаването на страх от непознати само подхранва объркването и не го учи как да се държи адекватно в ситуации, когато чужди хора нарушат неговото пространство. Страхът само би потиснал способността му да се държи адекватно.
• Ако детето казва „здравей“ на непознати в твое присъствие, покажи одобрението си, като кажеш: „Толкова се радвам, че се държиш приятелски. Сега ми кажи правилото за това как трябва да се държиш с непознати, когато ме няма.“
• Хубаво е да окуражаваш детето за неговата дружелюбност - дружелюбните мъници са склонни да бъдат по-добре приемани от околните и на по-късни етапи от живота си, така че овладяването на това качество е важно. Но също толкова важно е да обясниш на малчо как да бъде дружелюбен, но и да бъде в безопасност. Например като го подкрепяш да казва „здравей“ на непознати, когато си с него, ти окуражаваш дружелюбността му. Не му позволявай обаче да казва каквото и да е в твое отсъствие. Припомни му приказка, която е подходяща за случая - например „Червената шапчица“.
• Постави граници за общуване с непознати. За децата е невъзможно бързо да правят разграничение между потенциално опасни чужди хора и такива, които са добронамерени. Обясни на детето, че приятелското общуване с непознати, независимо дали си там, или не, никога не включва получаването на бонбонче, подарък, разходка, оказване на помощ да се намери домашния любимец и др.
• Не пропускай да обясниш, че никога няма да изпратиш непознат човек да го вземе от градина или от рожден ден, примерно. Който и да му говори, че мама му е казала как се казва детето и, че обича торта и сладолед, не бива да му вярва.

Нужно е да знаеш...

Както всеки урок, така и този за правилата за общуване с непознати е нужно да бъде повтарян до безкрай, за да бъде затвърден.

Не спирай да напомняш на детето мерките за безопасност и разигравайте различни сценарии с непознати (ти в ролята на непознат) - така играта ще се превърне в полезен навик.

Не учи детето да се страхува от хората. Страхът само отнема възможността за вземане на правилно решение, без значение от възрастта.