Наръчник за оцеляване на самотни майки

Жените, отглеждащи сами децата си вече не са „бели врани“. Но това далеч не означава, че животът им е лесен и пълен с приключения. Но те все пак се справят...

Е, добре дошла на борда. Независимо как се е стигнало до тук, фактите са неоспорими – ти си самотна майка.

Част от приятелите ти навярно те съжаляват, други се опитват да ти съчувстват, а трети са откровено цинични. И да – всички до един са женени и ...се опитват да те превърнат отново в една от тях.

Ти готова ли си за това?

Къде си, време?

Ако бившият ти съпруг е бил от онези, които с радост споделят грижите за децата, то най-вероятно ще продължи да ти помага в някаква степен. Ако обаче разчиташ изцяло на себе си, това е първият ресурс, който ще започне да не ти достига. Как да се справиш? Най-лесният отговор би бил – помощ от бабите.

Но сигурна ли си, че си готова да срещаш всекидневно разстроения поглед на майка си и бившата си свекърва, които се надяват ти и „милото“ отново да станете щастливо семейство? Използвай жокера „помощ от приятел“. Съседката, с която заедно отгледахте децата си. Друга близка приятелка в твоето положение, а най-добре комбинация от всички изброени до тук Феи наведнъж :)

Бюджет

Графата с най-много удивителни, въпросителни и неизвестни (брилянтно съчетание между литература и математика). Единственото, което може да се каже тук е – "човек си простира краката според чергата". Няма невъзможни неща, просто някои изглеждат такива. В идеалния случай таткото плаща редовно издръжката, а ти имаш добър страничен доход. Ако не е така... Бъди уверена, че можеш да се справиш с всичко. Погледни детето в очите и ще откриеш хиляди нови причини да продължиш напред.

Кризи

Има моменти, в които искаш да се затвориш в стаята си и да не излезеш поне два дни. И това не се дължи на преумора, а чисто и просто на желание да се подуеш от плач, да изхабиш три стека носни кърпички, да гледаш сълзливи филми и да се самосъжаляваш. Чудесно! Само нали знаеш, че ако децата станат преки свидетели на тези състояния, това няма да им се отрази прекрасно.

От друга страна не бива вечно да се опитваш да обереш емоциите си и най-вече да криеш сълзите си. Моментите, през които минаваш, не са никак леки и мъниците трябва да виждат, че възрастните също плачат, не винаги взимат решения с лекота и понякога имат нужда от помощ. Дори от собствените си деца. Уцелиш ли златната среда, спокойно си преживявай разни кризи.

Кога отново да започнеш да се срещаш с мъже?

Независимо дали си претърпяла драматична раздяла, или просто с половинката ти сте решили да поемете в различни посоки съвсем приятелски, надали ще си готова веднага да скочиш в ръцете на първия срещнат. А и нали не държиш да ограничаваш новите си свободи, нито да си навличаш онзи тормоз с прането и гладенето на ризи отново???

Проблемът е как да го обясниш на целия доброжелателен останал свят, който е тръгнал да те сватосва с всички налични все-още-свободни мъже. Ако усещаш, че ситуацията излиза извън твоя контрол, просто спри да вдигаш телефоните си за известно време и на всички ще им стане ясно, че имаш нужда от време за себе си.

А когато моментът дойде, със сигурност ще го усетиш. Може и да срещнеш мъжа преди момента и той да го сътвори (нищо по-прекрасно от това). Важното е ти да си спокойна, в хармония със себе си и щастлива.

От къде да започнеш?

Да, когато си била на 18 не е имало интернет. Към настоящия момент обаче, много връзки започват именно от там. Добрата новина е, че вероятността да имаш среща с напълно непознат, при този вид общуване, е минимална. Във всички сайтове за запознанства хората имат профилни снимки, а времето прекарано пред компютъра, преди да предприемеш реална физическа среща, все пак ще ти даде представа за характера на човека отсреща.

Разбира се, поне веднъж ще ти се наложи да се съгласиш с приятелки или роднини и да приемеш някакъв вид „уредена“ среща ;) Забавлявай се на ситуацията, а току-виж човекът наистина се окаже подходящ.

Кога да запознаеш децата с приятеля си?

Най-трудния въпрос. Може би всеки усеща сам. Но със сигурност не върви да сте се срещали 2-3 седмици и ти да го заведеш у дома. Особено, ако децата ти са по-големи и имат изградени добри отношение с баща си. Всеки мъж до мама ще бъде приет с недоверие. Затова е наложително да чакаш. Повече от година, ако е необходимо. Много са факторите, които ще влияят върху реакцията на децата при евентуална такава среща.

От друга страна отново стои проблемът с времето. Да, статусът ти е „необвързана“, но всъщност ти си „вързана“. За децата. Особено ако са малки. Човекът отсреща би следвало да го разбира и да се съобразява. Затова повечето разведени жени предпочитат да излизат с разведени мъже.

Когато си вече родител, отношението ти към феномена „деца“ е осъзнато и зряло. Знаеш как да пазиш интересите им и целиш да го правиш. Бащите знаят, че пътят към сърцето на всяка самотна майка минава през това на децата й, но умеят да чакат и са толерантни към различните ситуации от ежедневието.

И така – когато всичко прерасне във връзка. Когато знаеш, че можеш да разчиташ на този човек. Когато ...нека бъдем честни – когато премине личните ти тестове за доверие и виждаш, че той самият също е готов и има неимоверно желание да се запознае с децата ти, моментът е дошъл.

Добре би било да направиш така, че да се срещнат в непринудена обстановка – събиране с приятели у вас или в заведение; ваканция с близки семейства и общи познати, на която присъства и той (но не спи в стаята ти). В крайна сметка всичко зависи от това колко големи са децата (детето) и какъв е човекът до теб. И все пак – децата винаги са с предимство :)

Автор: Маргарита Кантарджиева