Най-дразнещите фрази, които казват децата

Случвало ли се е детето ти да си поиска нова майка, защото си отказала да купиш поредната играчка? Ето няколко хитри идеи как да действаш в подобни ситуации.

Това е мое!

Последният път чух тази фраза от шестгодишната си дъщеря, още щом малкото й братче посегна към любимото й плюшено мече, макар че тя не го беше поглеждала от седмици. Най-странното е, че в повечето случаи става дума за вещи, които отдавна не са й интересни или пък е вече прекалено голяма за тях. А резултатът беше, че една от първите думи, които научи брат й беше „мое“.

Изкушението: Разбира се, през ума ми пробягна мисълта да й отговоря, че не може да седи на дивана у дома, защото си е мой. Замислих се обаче, че така само щях да влоша положението и най-вероятно сценката щеше да завърши с нейните крясъци.

По-добрият начин да отговориш: По съвет на моя позната майка измислих „дежурна“ фраза, която да успокоява ситуацията. Просто повтарях „Съжалявам“ или „Не може да искаш всичко!“. Това не спря недоволството на дъщеря ми, но поне я караше да се замисли. Така аз самата не бях казала нещо, за което после да съжалявам.

Не е честно!

Моя приятелка често води битки с четиригодишното си хлапе, което използва това изречение. Причината е, че то иска да гледа по няколко епизода от любимото си филмче за костенурчето Франклин, дори когато е време за лягане.

Изкушението: Приятелката ми казва, че в такъв момент изпитва ужасно силно желание да изкрещи: „Загаси телевизора, иначе няма да видиш Франклин цяла седмица!“

По-добрия начин да отговориш: С течение на времето обаче тя открила, че е по-добре детето да разбере, че всички, дори и възрастните не могат да имат винаги това, което искат. Така че в такава ситуации тя казва: „И аз не искам всеки ден да ставам рано, но трябва!“

Ти не си ми шеф!

Да, така завърши опита на моя колежка да сложи сина си в столчето за кола. Тогава бързаше за преглед при педиатъра на сина си и го помоли да не слага сокчето си в столчето.

Изкушението: После говорихме с нея и тя сподели, че едва се е удържала да не изстреля през зъби: „Искаш ли да се обзаложим дали не съм ти шеф?“

По-добрият начин да отговориш: Като опитна майка обаче бързо налучкала верния път. Преценила, че е по-добре да потърси съдействие от детето, вместо да му се кара. Така че опитала да се успокои и просто го попитала: „Кое от коланчетата на столчето искаш да опиташ да закопчаеш сам?“.

Искам го веднага!

Моя съученичка, с която не се бяхме виждали от години, ме покани на гости. Докато правеше вечерята, петгодишната й дъщеря я дръпна за ръкава и й каза, че иска бисквитка. Доводите, че ще получи бисквитки за десерт не дадоха резултат. Тя продължи да подскача около майка си и да повтаря: „Искам сега!“

Изкушението: Съученичката ми накрая не издържа й връчи на дъщеря си така желаното лакомство само и само да настъпи тишина.

По-добрият начин да отговориш: След време ми каза, че се е уморила от непрестанните „заповеди“ на дъщеря си за какво ли не. Свикнала да й отказва и измислила игри, за да я разсее, когато друго не помагало.

Никога не ми позволяваш да направя нещо!

Това пък е любимото изречение на племеника ми, който е на десет. А причината- снаха ми обича реда в къщата, а той „забравя“ да почисти остатъците от любимото му занимание - да изрязва коли от вестници.

Изкушението: В началото тя му се караше: „След като правиш, каквото си искаш, тогава ми дължиш 10 лева за почистването, 20 лв. за храната!“

По-добрият начин да отговориш: След време обаче леля ми смени тактиката. Разбра, че братовчед ми е разстроен и за много други неща. Затова в такава ситуация започна да го пита „Защо си недоволен?“. Така успяваха да си поговорят и за предишни поводи за караници.

Не те харесвам!

Та да се върнем на дъщеря ми. Тя ми каза това изречение след последния път, когато укорително й обяснявах за какво служат приборите за хранене и й се скарах, че яде с ръце.

Изкушението: Трябва да призная, че първия път много се ядосах. Казах й от утре да си търси нова майка, защото аз не искам вече да й бъда такава.

По-добрият начин да отговориш: Трябваше да мине малко време, за да осъзная, че такова противопоставяне няма да завърши добре. Децата често изричат неща, които не мислят наистина. Това не означава, че възрастните сме лоши, нали? Постепенно се научих да търся истинската причина за изреченото и да не се обиждам. Така поне неприятно изречение не приключваше с натъжени физономии, а с разговори, пълни с надежда, че скоро няма да го чуя повече.