Началото на раждането - какво е разрешено и за какво да внимаваш

• от

След дългите месеци очакване, броени минути те делят от мига на първата ви среща – най-после ще срещнеш погледа на твоето дете...

След дългите месеци очакване, броени минути те делят от мига на първата ви среща – най-после ще срещнеш погледа на твоето дете...

Нуждаеш се само от още малко търпение и няколко съвета, които ще направят този миг незабравим.

Изминали са 9-те месеца и бебето вече е на път – няма никакво съмнение, че истинското раждане е започнало... Точно в този момент паниката и страхът са най-лошите съветници. След като ще ставаш мама, запази самообладание на духа – на път си да преминеш това изпитание бързо и лесно.

Като за начало, не бързай да тръгваш веднага към болницата. Ако се окаже, че с бебето сте „подранили”, все още няма никакво разкритие, както и липсват регулярни контракции, голяма е вероятността да те помолят да се прибереш обратно у дома и да изчакаш още малко... 

Но дори и да те приемат в родилно отделение, надали това ще е най-уютното място, където да изчакаш първите сантиметри разкритие. Лекарите са на мнение, че за родилката е по-добре да прекара първата част от раждането у дома – така ще бъде по-спокойна и уверена в уютната обстановка и под грижите на любимия мъж.

Как ще се чувстваш в този начален етап на раждането и как ще протече всичко до края донякъде зависи и от теб самата.

Позволени ли са храната и напитките?

Първите контракции не са болезнени и стряскащи като изживяване. Нашите прабаби дори не са спирали обичайната си всекидневна дейност, ангажирали са вниманието си с къщната работа, докато чакали. Това не значи, че в днешно време от теб се очаква да се надигнеш от бюрото, да грабнеш сака с нещата за родилния дом и да приключиш и този „ангажимент” в планираните срокове. Както и не значи обаче, че докато правиш първите сантиметри разкритие, е наложително да лежиш в леглото и да пъшкаш тежко.

Някои жени прекарват това време, изпълнавйки рутинните си задължения у дома, други релаксират на музика или прекарват времето в приказки с най-близките си, трети се разхождат около дома си. Помисли за твой вариант – за нещо, което ще ти подейства успокояващо и ще ти достави удоволствие. (Ето например как се случиха нещата при мен: при първото ми раждане се разхождах из болничния коридор, а при второто – не бързах към болницата, а гледах филми у дома).

Можеш да си позволиш лека закуска (нещо, което да не е от мазно или пикантно храна, за да не натоварваш излишно стомаха си в този момент).

Ако си гладна или просто искаш да се подкрепиш, хапни например малко кисело мляко, банан или мюсли или дори малко шоколад. Внимавай обаче с количествата, защото понякога на родилките им се гади.

Можеш съвсем спокойно да пиеш минерална вода, за да не се дехидратираш. Кафето/ чаят не са препоръчителни заради кофеина, но прясно изцедените сокове ще ти подействат ободряващо. Опитай с „коктейл” от ябълка, портокал и морков.

В случай, че ти предстои поставяне на  упойка: ако е ясно, че раждането ще трябва да бъде извършено със секцио, ще се наложи да се въздържаш от храна 24 часа преди операцията.

Началото на раждането - какво е разрешено и за какво да внимаваш

Движения и упражнения

Активното поведение в първите родилни часове (например ходене, качване и слизане по стълби), е популярно като начин да се получи по-бързо разкритието от 10 сантиметра.

От теб зависи да прецениш какво ще ти помогне да се почувстваш по-добре: можеш например да повтаряш упражненията за дишане, които си научила в курса за бъдещи майки, да се поразходиш или просто да вземеш топла вана.

Или ако си посещавала курс по йога/гимнастика за бременни, припомни си съветите на инструктора за този момент. Вслушвай се в тялото си и намери  най-удобната за теб поза - просто релаксирай. Бързите упражнения не са подходящи.

В случай, че водите ти са изтекли: нямаш време за вана, релакс и каквото и да е друго – трябва незабавно да се отправиш към болницата.

Ако контракциите са през пет минути, водите ти са изтекли или имаш вагинално кървене - време е да тръгваш към болницата!

Автор: Юлия Кондева