Има ситуации, в които като родител не намираш подходящо решение. Тогава мъникът ти има нужда от помощта на детски психолог.
Да си признаем честно, малко от нас биха потърсили психологическа помощ за себе си или детето си. Чувството за срам и неудобство понякога пречи да се справим с проблема. Но нито игнорирането му, нито предразсъдъците ще ни помогнат. Въпреки нагласите ни, има събития в живота, които ни водят право в кабинета на специалиста.
Тръгване на детска градина
Това е един от най-стресиращите моменти в ранна детска възраст. Понякога детето се адаптира по-трудно в новата среда и му е нужно време, за да привикне към хората и обстановката. Колкото по-зависимо е било от родителите си до момента (особено ако е изградило тревожна привързаност), толкова по-голяма е вероятността да срещне проблеми с адаптацията. Ако проблемът не изчезне след първите няколко седмици, е добре да се обърнеш за съвет към психолог.
Смяна на жилище
Новата обстановка, новият квартал (а понякога дори град), непознатите хора предизвикват чувство за безпокойство и тревожност у малкото. То изпитва несигурност и сега повече отвсякога се нуждае от вниманието и грижите ти.
Развод на родителите
Детето възприема семейството си като едно цяло и за него е непонятно как така изведнъж мама и татко ще живеят отделно, ще имат други партньори и пр. Обикновено разводът е неприятно преживяване, от което най-потърпевши са най-невинните – децата. Те често са буфер между родителите, което поражда напрежение, чувство на гняв и може да отключи агресивно поведение.
Нов член в семейството
Възможно е след появата на братчето или сестричката по-голямото дете да започне да се държи странно: да търси все повече твоето внимание, да е по-непослушно, да изпитва ревност или да се чувства пренебрегнато. Не е изключено дори да се върне към бебешкия си период, подражавайки на новороденото (отказва да се храни само, иска да бъде приспивано, повивано и т. н.).
Смърт на близък
Темата за смъртта е много деликатна, особено когато става дума за крехката детска психика. Да научиш човек да не изпитва болка от загубата на свой близък на практика е непостижимо. А потискането на чувствата не е най-добрата стратегия. Важно е малкото да разбере, че смъртта е част от естествените процеси в живота и е нормално да скърби, когато въпросният човек вече го няма. А къде е отишъл - “При ангелчетата, които го пазят”- успокоителна мисъл, в която не е лошо да вярваме и ние.
Тревожни признаци
Ако забелязваш изброените промени в поведението на мъника:
- станал е по-агресивен (спрямо родителите, другите, себе си)
- среща трудности при отделянето от мама и татко
- има промяна в храненето (отказ от храна)
- спи неспокойно, бълнува, буди се често, изпуска се по време на сън
- затворил се е в себе си
- не желае да играе и общува
- не довършва работата си докрай
- боледува много често
... може би е време да се обърнете към специалист.
Преди посещението при него обаче поговори с учителките на малчугана, ако посещава детска градина, и събери повече информация за неговото поведение, интереси, успехи и неуспехи. А у дома обсъди с мъжа си възникналия проблем, за да сте наясно какво очаквате от специалиста. Налага се да обясниш и на малкото необходимостта от посещение при непознат за него човек, без да го залъгваш. Добре е да знае, че всичко, което ще се случи, ще бъде в присъствието на мама или татко и никой няма да го нарани.
Следващата стъпка е да отидеш в кабинета на детския психолог, който е добре запознат с детайлите на детското развитие и чрез игрови техники би могъл да установи откъде идва проблемът и да създаде хипотези за решаването му или да даде насоки за психотерапевтична работа. Ако обаче детето има изоставане в развитието (физическо или психическо) и се нуждае от медикаментозно лечение, такова решение (и съответното лечение) може да направи само психиатърът.
Нужно е да знаеш...
Когато ти е трудно да общуваш с детето, а виждаш, че то изпитва затруднения в комуникацията с връстници и възрастни или в живота на семейството има стресови ситуации, е добре да потърсиш компетентно мнение, за да си осигурите нужното спокойствие.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.