На една годинка все още се приспиваме на ръце....

Въпрос: На една годинка все още се приспиваме на ръце – трябва ли да се притеснявам?

Директният отговор е – не. Няма нужда да се тревожиш за детето - реакциите му са нормални и съответстват на възрастта му. В този период малчуганите осъзнават, че са отделни личности от мама и другите близки и като такива могат да бъдат изоставени.

Проблемното заспиване в този случай е резултат от страха на детето да заспи и да се отдели от реалния свят. Съвсем естествено е малкият човек да се нуждае и да изисква близостта на мама непосредствено преди заспиване. Друг е въпросът, че точно приспиването на ръце може да се окаже нож с две остриета.

Сънят се състои от 4 фази (от лек до много дълбок), които се повтарят по няколко пъти през нощта. При преминаването от дълбок към лек сън, приспаното на ръце детенце най-вероятно ще потърси в паника това, което последно е усетило – прегръдката на мама. И в този случай приспиването на ръце може да се окаже проблем за родителя. За някои майки това може и да не представлява трудност и те да имат търпение до втората, максимум третата годинка на детето, когато нещата се променят в естествения си ход. Но за други търпението е дефицит.

Няма генерални рецепти, които да действат за всички деца. Но ето някои идеи, с които би могла да опиташ да промениш ситуацията.

Ритуали, люлеещ се стол и това, което психолозите наричат транзиционален обект – кукла, плюшена играчка, до някаква степен заместват присъствието на мама и осигуряват чувството за сигурност и споделеност, от която имат нужда малките.

Трикът при създаването на ритуал е с времето отделните процедури да стават по-кратки – по-бърз душ, по-късна приказка.... Така, все някога ще дойде момент, в който детето ще заспива само с десетминутно четене на приказка. И още нещо – наистина няма 20-годишни, които да се приспиват на ръце :) Просто имай търпение.

Внимавай за...

Нищо чудно, че е толкова трудно да откажеш малкото човече от приспиването на ръце. То има нужда да усети близостта на мама – така знае, че не е само и има някой, който разбира страховете му. В същото време обаче се нуждае и от възможност да провери собствените си способности да се справи със ситуацията. Дай му тази възможност: бъди до него, не го лишавай от присъствието си, ласките и гласа си, но и го остави само в леглото си да се опита да заспи.