На Бабинден “царуват” жените, а мъжете кротко си мълчат

На 21 януари се отбелязва Денят на родилната помощ. Празникът се чества официално от 1951 г. На Бабинден – тогава на 8 януари. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. Датата се измества с 13 дни напред. Така се стига до отбелязванеот на Бабинден на две различни дати, добили гражданственост според двата календара – на 8 януари – деня след Ивановден по църковния календар, и на 21 януари, който от 1951 г. Се празнува по гражданския календар и като Ден на родилната помощ.

Това е празник, посветен на бабите – акушерки, родилите жени и здравето на децата. Съдържа три основни обредни елемента : къпане на малките деца от бабата, което се съпровожда с благословия, намазване на децата с мед и масло, угощение на младите булки в дома на бабата и обредното й къпане. Участват всички жени, на които бабата е бабувала през годината ,както и млади невести. Сутринта те поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи. Всяка майка дарява бабата със сребърна пара и къделя, а първескините омесват за нея кравай с дупка, през която промушват кенарена риза, престилка и шарени вълнени чорапи.

Същинският празник започва едва по обяд, когато всички жени, нарамили пъстри бохчи, събрани на групи, с весел смях и песни влизат в дома на бабата. Преди гощавката бамата прекадява трапезата и благославя: “Тая година, които са родили, догодина да повторят, пълните да се изпразнят, празните да се напълнят. Амин! А жените загребват с длани от целебния дим към себе си, за да заченат идващата година и по-лесно рожба да добият. Бабата разчупва погачата и раздава на всяка къшей, по който гадаят какво дете ще добие – краищник за момче и средица за момиче. Следват много песни, закачки, игри и ритуално къпане на бабата.

Празникът завършва с влечугане /къпане/ на бабата. Жените откарват бабата на колесарка на реката или на кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви с червени чушки и дкъдели вълна. Отново се пеят песни с пиперливи закачливи мотиви, играят се кръшни хора.

По пътя до чешмата на срещнатите мъже се подхвърлят закачки. При водата окъпват бабата и я връщат на ръце в дома й.

Известна е легендата, според която египетският цар /по времето, когато евреите са в египетски плен/ заповядва на бабите акушерки да убият всяко новородено еврейско момче. Но бабите не го правели, защото се страхували от бога. Поради това той ги дарява с добро и с почитта на хората.

В Тракия бабата посещава сутрин всеки дом, в който е обродила дете. Присяда край детето, заприда червена вълна, усуква нишката и я връзва на дяснтата ръка на детето “за здраве и против зли очи”. После измива очите му с прясна водица, мазва челото на детето с масло и мед, лепва отгоре власинка алена вълна и благославя. А когато младата майка й полее да се измие, бабата оттрива мокри ръце по полите на жената, за да ражда по-леко следващите си деца.

На празника не се допускат жени, които в този ден благосклонно си траят, защото, дори само да погледнат веселбата, рискуват да разгневят жените, а наказанието е пълни гащи с камъни.

Днес на този ден празнуват всички акушерки гинеколози, педиатрите, както и всички млади майки.