Много баби – хилаво дете! Как да не се превърнете в свръхзакрилящи родители

Ако постоянно се тревожите за малкото и все се опитвате да го предпазите от опасности – реални или плод на вашето въображение, рискувате да постигнете обратния ефект. Прекалено загрижените родители, които буквално кръжат около детето си, проверяват дали се е изпотило, нареждат му да „тича бавно“ и непрекъснато взимат от ръцете му всичко, което им се струва мръсно, всъщност му правят лоша услуга.

Според психолозите свръхгрижовността възпитава дете, което е страхливо, тревожно и безпомощно. Нашият народ го е казал точно: „Много баби, хилаво дете“. Възпитаването в самостоятелност и способността да се решават проблеми без излишна паника са качества, които не се формират в „стъклен аквариум“.

Ето как да разберете къде е границата между разумната грижа и крайностите:

1. Прекалена грижа за здравето

Детските болести са кошмарът на всеки родител, но прекаленото „пазене“ пречи на имунната система да укрепне.

• Разумно е: да храните вашето съкровище пълноценно, да излизате често на чист въздух и да търсите лекарска помощ само при реален здравословен проблем.
• Прекалено е: да се страхувате от най-лекия полъх на вятъра, да обличате детето с три ката дрехи при 25°C или да го изолирате от връстници, за да не „лепне“ нещо.

2. Мания за чистота

Хигиената е важна, но домът ви не трябва да бъде стерилна лаборатория.

• Разумно е: да миете ръчичките му преди хранене, да почиствате праха вкъщи и да къпете детето ежедневно.
• Прекалено е: маниакално да дезинфекцирате всяка играчка и повърхност или да не му давате да тича навън, за да не се изцапа.
• Запомнете: Едно от най-големите детски удоволствия е да скочиш в кална локва с двата крака! Пералнята вкъщи работи, а споменът остава за цял живот.

3. Страх от наранявания и травми

„Юнак без рана не ходи“, гласи народната мъдрост. Синините са доказателство за детската смелост и изследователски дух.

• Разумно е: да сте наблизо, докато детето играе, и да избирате обезопасени площадки.
• Прекалено е: да не давате на детето да направи и една крачка само. Непрекъснато да му забранявате да се катери или да изследва света. Така му отнемате радостта от приключението и го учите винаги да търси вашата помощ.

4. Страх от „лошо влияние“

Понякога ви се струва, че другите деца на площадката не са „подходящи“ за вашето съкровище.

• Разумно е: да оставите детето да се социализира само, да общува и да се учи да разрешава конфликти. Намесете се само при проява на истинска агресия.
• Прекалено е: да смятате всяко друго дете за потенциална заплаха. Вашето дете не бива да расте изолирано – детските приятелства от пясъчника са безценни за бъдещето му.

Какво още можете да направите?

• Доверете се на татковците: Мъжете обикновено имат по-голям вкус към приключенията. Те не преживяват изцапаните дрешки като световна катастрофа. Позволявайте на таткото да излиза сам с малчо – двамата със сигурност ще се върнат малко мръсни, но много щастливи.
• Изградете доверие, а не страх: Ако постоянно показвате, че светът е лошо място и опасности дебнат отвсякъде, детето също ще го приеме за такова.
• Насърчавайте избора: Още от малко давайте на детето възможност да избира – коя блуза да облече или коя играчка да вземе в парка. Това изгражда увереност, че то може само да взима решения.
• Не прекъсвайте играта му: Ако видите, че малкото е концентрирано в строеж на пясъчен замък, не го прекъсвайте, за да му избършете носа или да му предложите вода веднага. Дайте му пространство да завърши започнатото.

Животът под похлупак не е щастлив. Позволете на децата си да ожулят коленете си сега, за да могат да стоят здраво на краката си, когато пораснат.

Коя е най-голямата ви трудност, когато се опитвате да оставите детето си да бъде по-самостоятелно в игрите?