Митове за синдрома на Даун

В обществото ни се знае малко за хората със синдром на Даун. Много двойки предпочитат да оставят детето си в сиропиталища, а повечето хора смятат, че това е вид заболяване, което се лекува.

Малцина са тези, които са наясно, че децата Даун са изключително любвеобвилни и способни да се развиват и възприемат в условията на любящо семейство и адекватна помощ.

Синдромът на Даун е генетично заболяване, при което в човешките клетки се намира допълнителен хромозом. Излишната 47-ма хромозома води до някои физиологични особености. Най-често – по-бавно развитие, здравословни проблеми, особено сърдечно съдови.

Всъщност децата с този синдром неправилно биват наричани болни или поразени от него. Правилно е да се каже, че детето е със синдром на Даун, а не болно от него.

Децата с него имат проблеми в развитието си и някои ограничени възможности, но са способни на определено обучение и дори могат да работят, стига социалната среда да е адекватна на нуждите им – нещо, което за сега в България е трудно достижимо.

Децата с Даун могат да се развиват и обучават

Децата с Даун (не) могат да се развиват и обучават - изказването може да е само на човек, който не е запознат със спецификата на синдрома или който е наблюдавал деца, лишени от родителски грижи. Без семейната любов те не могат да се развиват ефективно.

Грижите и топлината на близките, емоционалната подкрепа и внимание са основния стимул на дези деца.

Добре гледаните и обгрижвани с любов деца се развиват, спортуват, ходят на детска градина и учат с успех чужди езици.

Хормоналните проблеми у родителите обуславят и появата на Даун у детето

Това не е доказано и няма основание да се смята, че е причината за появата на Даун. Според статистиките едно на всеки 700 деца се ражда с този синдром. Като такива се срещат по всички краища на земята, независимо от климатичния пояс, народността или пола. Възрастта на майката, начина й на живот, навиците или цвета на кожата й нямат никаква връзка с пяовата на Даун синдром у детето.

Представляват опасност за обществото - отново пълна измислица

Децата със синдром на Даун могат да ви покажат не агресия, а искрена любов. Те са обичливи и дружелюбни, но разбира се всяко дете си има свой характер и настроения, както у всички останали.

По-добре е да се отглежда в специализирани детски заведения

Няма институция, която да замени семейството пълноценно. Най-доброто за едно дете е да расте при майка си, баща си, братчетата и сестрите си. Дори има термин, описващ състоянието на децата, които престояват дълго в институциите – синдром на хоспитализма. Той се характеризира с нарушение на психическото и личностно развитие, предизвикано от отделянето на бебето от майка му и престоя му в чуждото място. Най-голямото нещастие за едно дете не е синдрома на Даун или друг проблем, а отсъствието на родителската любов.

Среща се рядко в България

Напротив, у нас се среща точно толкова, колкото и в другите европейски държави. Смятаме, че не са толкова, защото в страната ни липсват условия за отглеждането им, адекватна социална помощ и нормално отношение на обществото към тях. Така не всички от тези деца посещават училища и детски градини, нямат възможност за работа и не можем да ги видим често в обществото.

Освен всичко, голяма част от родителите се отказват от децата си и ги оставят в домовете за сираци, където са затворени зад стените на институцията.